Речният бог (Книга първа) - Смит Уилбур. Страница 37

Градът на мъртвите заемаше не по-малка площ от самия Карнак. Той подслоняваше всички онези, които изграждаха и поддържаха възпоменателния храм и гробницата на фараона. Вътре беше разположен цял полк войници, чиято задача беше да пазят светите места от посегателствата на узурпатора от Север, който беше не по-малко алчен за злато и скъпоценности от нашия цар, както и от пустинните разбойници, ставащи с всеки ден все по-дръзки. Съкровищата в храма привличаха неудържимо всички престъпници и крадци в двете царства, че и не само в тях.

Освен охраната в града бяха настанени и всички майстори-занаятчии заедно с помощниците им. Аз самият отговарях за списъците, в които се отбелязваха техните надници и дневни дажби, така че знаех много добре общия им брой. Предния ден той беше достигнал цифрата четири хиляди осемстотин и единадесет. И към тях трябва да прибавим над десетте хиляди роби, чиято физическа сила беше необходима за работата.

Няма да ви губя времето с отчет за добитъка, който бе необходим, за да се изхранват работещите, нито за безчетните лодки с риба, докарвана от Нил, нито за хилядите делви с бира, които ежедневно се изливаха в гърлата на изгарящите от лятна жажда труженици, които се потяха под погледа и камшика на надзирателите.

Некрополът беше цял град и в този град, както и навсякъде другаде, беше построен дворец за фараона. След изключително тежкия ден всички ние се прибрахме с голямо облекчение в него, за да пренощуваме. Но аз пак не можех и да помисля за почивка.

Опитах се да открия господарката Лострис, но сякаш срещу мен беше организиран заговор: според чернокожите робини тя била ту до тоалетната, ту в банята, или пък си почивала и не желаела да я безпокоят. Докато чаках пред покоите й, при мен дотича пратеник на баща й и не можех да остана повече, защото господарят ми ме чакаше.

Щом се появих пред господаря Интеф, той веднага отпрати всички от стаята. Когато останахме сами, първата му работа беше да ме целуне. Добронамереността и несдържаното му вълнение отново ме свариха неподготвен. Рядко ми се беше случвало да го виждам в толкова добро настроение, а това винаги е вещаело ужасни събития.

— Колко често вратичката към славата и успеха ти се отваря точно когато най-малко го очакваш! — засмя се той насреща ми и ме погали по бузата. — И ето, че този път всичко лежи между женските бедра. Е, скъпи мой, не се прави на невинен. Много добре знам, че ти си наредил всичко. Фараонът ми разказа как си го омаял с обещанието си да му осигуриш тъй желания мъжки наследник. Кълна се в Сет, че ти наистина си голям хитрец! И да не ми кажеш дори думичка за плана си, ами всичко да свършиш на своя глава.

Той се засмя отново и ме хвана за косите.

— Явно, че си отгатнал най-съкровеното ми желание, макар и никога да не сме го обсъждали открито. И си решил да ми помогнеш да го изпълня. Разбира се, би трябвало да те накажа за самонадеяността ти — той дръпна рязко кичур от косата ми и в очите ми се появиха сълзи, — но как бих могъл да ти се сърдя, след като поставяш двойната корона едва ли не в краката ми?

Пусна къдрицата ми и отново ме целуна.

— Току-що говорих с фараона. Само след два дни, преди да закрием тържествата, той ще обяви пред народа сватбата си с дъщеря ми Лострис.

При тези думи пред очите ми притъмня, а по тялото ми изби студена пот.

— Сватбата ще се състои още в същия ден, веднага след церемонията по закриването, вече съм се погрижил за това. Ще е неразумно да протакаме нещата, нали така? Току-виж изникнали някакви пречки…

Да се ожени един владетел толкова бързо и неочаквано, не е често явление, но пък и не е нещо нечувано. Навремето, когато той е вдигал сватба, за да подпечата някой политически съюз или да затвърди властта си в новозавладяна територия, се е случвало бракосъчетанието да се извърши още в същия ден, в който двете страни са дали своето съгласие. Мамос I, предшественикът на сегашния ни фараон, се е оженил за дъщерята на победения хуритски вожд на бойното поле. Но сега, когато най-големите ми страхове се потвърждаваха, трудно бих се утешил с мисълта за исторически прецеденти.

Господарят Интеф като че ли не забелязваше отчаянието ми. В този момент той беше твърде зает със себе си, пък и имаше намерение да говори още.

— Преди да дам официално съгласието си, получих от фараона обещание, че ако дъщеря ми му роди син, той ще я издигне за своя първа жена и ще й отреди царско достойнство. — Плесна с ръце победоносно. — Разбира се, ясно ти е какво означава това. Ако фараонът умре, преди синът му да е навършил пълнолетие, то аз като негов дядо и най-близък мъжки роднина ще стана регент…

Изведнъж се спря и ме погледна в очите. Не беше трудно да прочета мислите му и той можеше само да съжалява, че се е изпуснал. За нищо на света не биваше да изрича на глас подобно нещо. Ставаше дума за държавна измяна. Излизаше, че ако Лострис роди син на фараона, то дните на бащата ще се броят на пръсти. Естествено, че щях да разбера намека. Господарят Интеф току-що се беше заканил да извърши убийство на фараона и сега беше длъжен да се отърве от единствения свидетел, които го беше чул — от скромния роб Таита.

— Господарю, мога да съм само благодарен, че всичко се е наредило според плана ми. Не мога да отрека, че именно аз със своя съвет подготвих почвата фараонът да се заинтересува от твоята дъщеря, която единствена отговаря на изискванията ми за майка на първородния му син. Използвах представлението в храма, с цел да му я покажа в нейния пълен блясък. Но никога не бих дръзнал да те занимавам с тези си намерения, преди нещата да са доведени поне донякъде. Пък и да не забравяме, че тепърва има много да се случва, за да сме толкова сигурни в успеха си… — и започнах набързо да му изброявам възможните пречки към короната и златния скиптър. Обясних му тактично, че ако се надява да постигне целта си, ще има нужда от помощта ми. Докато слушаше пространните ми обяснения, лицето на господаря ми се поотпусна и можех да се успокоя, че поне за известно време кожата ми е в безопасност.

Наложи ми се да почакам доста време, преди да ми се предостави удобен момент да се оттегля. После забързах към господарката Лострис с новината за ужасната каша, в която я бях забъркал. Преди да достигна покоите й обаче, си казах, че сега, когато всичко вече е решено, ще е глупаво от моя страна да я довеждам до отчаяние, а може би и до самоубийство. А ако все още исках да я спася от подобен трагичен завършек, трябваше да побързам.

И имаше само един човек, към когото можех да се обърна за помощ.

Напуснах Некропола и хукнах сам покрай канала към речния бряг, където знаех, че се е разположила частта на Танус. Само след три дни щеше да е пълнолуние: месечината огряваше със своето ледено сияние заострените върхове на хълмовете на запад и те хвърляха черната си сянка върху равнината.

Докато тичах, си повтарях наум всички опасности и злощастия, които очакваха Танус, господарката Лострис и мен самия в близките дни. Като лъв, който маха с опашката си, за да си даде повече решителност, преди да се нахвърли срещу ловеца, така и аз сега черпех смелост от собствените си страхове. До такава степен се настроих, че когато излязох на брега на Нил, вече бях способен да убия човек.

Не ми беше никак трудно да открия отряда на Танус, който се беше настанил точно на устието на изкуствения канал. Корабите бяха закотвени до самия лагер. Часовите ме пресрещнаха в тъмното и ме спряха, но след като разбраха кой съм, ме отведоха до палатката на Танус.

Той тъкмо вечеряше заедно с Кратас и още четирима от подчинените си. Изправи се да ме посрещне и усмихнат ми предложи каната с бира, която държеше в ръка.

— Радвам се да те видя, приятелю. Какво неочаквано посещение! Заповядай, седни при нас и си пийни от бирата ми, докато робът ти донесе чаша и чиния. Доста задъхан ми изглеждаш…

Но аз гневно прекъснах любезностите му и се нахвърлих върху него.

— Да вървиш при Сет дано, ти, тъпо магаре! Още ли не си разбрал на каква опасност ни подложи всички? Ти и проклетата ти уста, дето не ще да се затвори! Толкова ли не можа да се замислиш за безопасността на господарката ми?