Окото на тигъра - Смит Уилбур. Страница 15

Матерсън погледна към Гътри — младежът беше с гръб към тях и Матерсън кимна с глава.

Опитах се да извикам предупредително, но от гърлото ми не излезе никакъв звук, а Гътри пристъпи зад Джими. Този път не допусна никаква грешка. Допря дулото на едрокалибрения пистолет в тила на Джими и изстрелът му се заглуши от неопреновата гумена качулка на леководолазния костюм.

Черепът на Джими се сплеска, натрошен на парчета от забилия се тежък куршум, който излезе през стъклената плочка на маската за гмуркане сред облаче от стъклени отломки. Мощният тласък го събори през перилата и тялото му се прекатури отвъд борда. После настъпи тишина, сред която ехото сякаш се сля с шума на вятъра и водата.

— Тоя ще потъне — спокойно съобщи Матерсън. — Беше си сложил пояс с тежести — но ние по-добре да се опитаме да открием Флечър. Хич не ни трябва тялото му да изплува някъде с оная дупка в гърдите.

— Той се гмурна — копелето се гмурна, — не можах да го гръмна както трябва… — запротестира Гътри, но повече не можах да чуя. Краката ми се подвиха и се свлякох на палубата пред каютата. Гадеше ми се от болката, ужаса и от непрекъснато капещата ми кръв.

Виждал съм всякакъв вид жестока смърт, но гибелта на Джими ме потресе както никога дотогава. Изведнъж ми се прииска да направя едно-единствено нещо, преди да е настъпила собствената ми жестока смърт.

Започнах да пълзя към капака на машинното отделение. Бялата палуба ми изглеждаше голяма колкото Сахара, а върху раменете си усещах тежката като олово огромна умора.

Чух стъпките им по палубата и шума от гласовете им. Бяха тръгнали назад към каютата.

„Само десет секунди, моля те, Господи, прошепнах аз. — Повече не искам“, но знаех, че няма никаква надежда. Те щяха да влязат в каютата много преди да съм се добрал до капака — но отчаяно се повлякох към него.

После стъпките им внезапно утихнаха, но гласовете им продължаваха да се чуват. Бяха се спрели и говореха на палубата, а аз изведнъж се успокоих, защото бях се добрал до капака за машинното.

Сега трябваше да се преборя с резетата. Те сякаш бяха се заклинили завинаги, а пък аз разбрах колко съм отпаднал, но усетих, че яростта ми дава сили и ще надвие умората.

Задърпах и заритах резетата и накрая ги разтворих. Превъзмогнах слабостта си и се надигнах на колене. Докато се изправях над капака, бялата палуба се изпръска с прясно бликнала червена кръв.

„Пукни от яд, Чъби“, без никаква връзка си помислих аз и повдигнах капака. Той се отваряше болезнено бавно, сякаш тежеше колкото цялата земя, а аз започнах да усещам първите пронизващи болки от разкъсващите се в гърдите ми наранени нишки плът.

Капакът се отвори назад с тежък тропот и гласовете откъм палубата веднага замлъкнаха, а аз си представих как се ослушват.

Легнах по корем и бръкнах отчаяно под обшивката, докато дясната ми ръка не напипа приклада на карабината.

— Хайде! — разнесе се висок призив и аз разпознах гласа на Матерсън, последван незабавно от забързани стъпки по палубата, насочващи се към каютата.

Задърпах немощно карабината, но тя сякаш беше се омотала в ремъците и се съпротивляваше на усилията ми.

— Господи! Цялата палуба е в кръв — извика Матерсън.

— Сигурно е Флечър — изкрещя Гътри. — Дошъл е през кърмата.

Точно тогава карабината се откачи и аз едва не я изпуснах в машинното отделение, но успях да я задържа и да я измъкна.

Седнах с карабината в скута си и натиснах предпазителя с палец. Очите ми се напълниха с пот и солена вода, щом вдигнах поглед към входа на каютата.

Матерсън пристъпи три крачки в каютата, без да ме забележи, но после се спря и зина срещу мен. Лицето му беше зачервено от тичането и възбудата. Щом видя карабината, вдигна ръце и ги разпери пред себе си, опитвайки се да се защити. Диамантът на малкия му пръст ми намигна весело.

Повдигнах с една ръка карабината от скута си и се изненадах от огромната й тежест. Щом дулото се насочи към коленете на Матерсън, натиснах спусъка.

Карабината избълва внушителен залп от куршуми, придружен с продължителен страховит рев, а откатът изхвърли дулото нагоре, насочвайки плисналия огън от скута на Матерсън нагоре през корема и гърдите му. Куршумите го отхвърлиха назад към стената на каютата и го разполовиха така, както острият нож изкормя корема на риба, докато той се тресеше в странен и несигурен предсмъртен танц.

Знаех, че не трябва да изпразвам пълнителя, тъй като ми оставаше да се разправя и с Майк Гътри, но някак си не можех да отпусна пръста си от спусъка и куршумите разкъсваха тялото на Матерсън, а после се забиваха и трошаха дървената преграда на каютата.

После изведнъж повдигнах пръста си. Пороят от куршуми спря, а Матерсън падна тежко напред.

Каютата се изпълни със смрад от изгорял барут и сладникава тежка миризма на кръв.

Гътри се втурна по стъпалата към каютата, приведен напред и с изпъната дясна ръка, той стреля веднъж към мен така, както бях седнал в средата на каютата.

Имаше достатъчно време, за да се прицели добре в мен, но избърза от страх, а и беше залитнал. Мощният изстрел ме оглуши, а едрокалибреният куршум профуча край бузата ми и отиде встрани. Откатът изхвърли нагоре пистолета, а докато го навеждаше за следващия си изстрел, аз се претърколих встрани и вдигнах карабината.

В цевта сигурно беше останал само един патрон, но в него ми беше късметът. Не се прицелих, а щом надигнах дулото, просто натиснах спусъка.

Куршумът се заби в свивката на десния му лакът, разкъсвайки ставата, а пистолетът отлетя през рамото му назад, плъзна се по палубата и тупна глухо в шпигатите на кърмата.

Гътри се извъртя встрани със странно изкривена и увиснала от разкъсаната става ръка и в същия миг ударникът изщрака в празния патронник на карабината.

Втренчихме се един в друг, и двамата лошо ранени, но старата ни неприязън не беше изчезнала. Тя ми даде сили да коленича и да се затътря към него, изпускайки от ръка празната карабина.

Гътри изръмжа и се обърна, стискайки със здравата си ръка натрошения си лакът. Тръгна, залитайки, към лежащия в шпигатите пистолет.

Разбрах, че няма начин да му попреча. Раната му не беше смъртоносна и предполагах, че сигурно може да стреля и с лявата си ръка, която не беше засегната. Все пак направих последен опит — прехвърлих се през трупа на Матерсън и се втурнах навън към палубата, достигайки я тъкмо когато Гътри се навеждаше да измъкне пистолета от шпигатите.

Тогава „Танцуващата“ ми се притече на помощ и заскача като див кон, разлюляна от случайна вълна. Гътри загуби равновесие, а пистолетът се плъзна встрани по палубата. Той се извърна да го докопа, но се подхлъзна върху изпръсканата от кръвта ми палуба и падна.

Строполи се тежко, затискайки под себе си простреляната ръка. Изкрещя от болка, извъртя се на колене и започна бързо да припълзява към лъскавия черен пистолет.

Върху външната стена на каютата имаше шкафче за дългите рибарски куки, наредени една до друга като билярдни щеки. Прътовете им бяха дълги по десет фута, завършващи с яки остриета от неръждаема стомана.

Чъби беше изострил върховете им като скалпели. Направени бяха така, че да се забиват дълбоко в тялото на едрата риба, а при силен замах да откъсват главата от трупа. После рибата можеше да бъде изтеглена на борда с помощта на здравото найлоново въже, което бе прикрепено към всяка кука.

Гътри почти бе стигнал до пистолета, когато откачих скобата на шкафа и свалих една от куките.

Гътри вдигна пистолета с лявата си ръка, намествайки го в шепата си, и бе напълно зает с оръжието, а в същото време аз се надигнах отново на колене, вдигнах с една ръка куката и я запратих високо над превития му гръб. Щом куката прелетя над него, дръпнах рязко, забивайки стоманеното острие с цялата му дължина в ребрата му, докато лъскавият метал не потъна до извивката. Тласъкът го събори на палубата и пистолетът отново се изхлузи от ръката му, отнесен далеч встрани от клатушкането на яхтата.