Мусон - Смит Уилбур. Страница 61

— Корабът е готов за плаване, капитане.

— Много добре, мастър Тайлър.

Нед се поколеба, после събра кураж и попита:

— Извинете сър, накъде ще поемем? Ще ми наредите ли някакъв курс?

— Надявам се да го сторя в най-скоро време — мрачно обеща Хал. Не го бяха видели да се усмихва, откак бяха загубили Дориан. — Докарайте пленниците на палубата.

Арабските пирати бяха изкарани по бедрени препаски и сандали. Халките на веригата подрънкваха, докато парцаливата им колона се мъкнеше напред, примигваща от силната слънчева светлина.

Хал не им обърна внимание и прекоси палубата към релинга. Загледа се във водата. Беше толкова прозрачна, че ясно виждаше стеблата на морските краставици да се вият по дъното, както и ятата малки рибки, обсадили корпуса на „Серафим“. Изведнъж някаква тъмна сянка се плъзна под дъното на кораба. Беше дълга колкото корабна лодка и също толкова широка. Гърбът й бе нашарен с по-тъмни вълнисти ивици, а чудовищната опашка се гънеше лениво.

„Серафим“ бе останал закотвен на това място достатъчно дълго, за да привлече тигровите акули от по-дълбоките води отвъд рифа с изхвърлените през борда хранителни и други отпадъци. Хал усети кожата си да настръхва при вида на обърналото се само с едно махване на опашния плавник и изчезнало отново под кораба чудовище. Тигровата акула бе герой от кошмарните сънища на всеки мореплавател из тия води.

Хал се отдели от борда и тръгна покрай редицата пленници. Най-после мъката му щеше да намери отдушник. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да овладее гнева и да запази безизразни чертите на лицето си, докато се взираше в лицата на корсарите. Рашид беше в другия край на редицата. Мръсен окървавен парцал красеше раненото му ухо. Хал спря пред него.

— Какво е наказанието за пиратство? — попита го той тихичко, все още сдържащ гнева си. — Какво казва Коранът за убийци и насилници? Разкажи ми за Закона на шериата! Разтълкувай ми повелите на ислямския закон!

Рашид не смееше да срещне погледа му и трепереше като трескав. По бузите и брадичката му, а оттам на палубата, се стичаха капки пот. Видял бе колко безпощаден може да бъде тоя франкски морски дявол.

— Не ни ли казва Пророкът каква трябва да бъде участта на един убиец? Не предава ли той убиеца в ръцете на бащата на жертвата? — попита Хал. — Не ни ли повелява той да нямаме милост за оня, който е опетнил ръцете си с невинна кръв?

Рашид падна на колене върху палубата и се опита да целуне краката на Хал.

— Милост, велики господарю! Оставям безценната си душа във вашите ръце. — Хал го ритна настрани като краставо куче и продължи да обхожда редицата.

— Пророкът ни учи, че наказанието за убийство е смърт. Всички вие сте убийци, заловени на местопрестъплението пирати. Аз съм слуга на английския крал, натоварен и оправомощен от него да прочиствам моретата от мърши като вас.

Обърна се към Нед Тайлър:

— Мастър Тайлър, да се приготви по едно въже на реята за всеки от пленниците. Остана с ръце зад гърба и вдигната глава, да гледа как прокарват въжетата през макаричките.

— Готови за изпълнение на наказанието — докладва най-накрая Нед, след като примките бяха приготвени и по няколко моряка бяха хванали края на всяко въже.

— Този изрод оставете за накрая! — Хал посочи Рашид, който още бе на колене. — Обесете останалите!

Все още във вериги, стенейки и проклинайки, молейки за милост Аллаха, те получиха примките си. После моряците зашляпаха в такт с боси крака по палубата и запяха, сякаш вдигаха главното платно. По трима-четирима наведнъж, арабите увисваха зяпнали под главната рея. Постепенно ританията и конвулсиите спряха и те застинаха кротко като някакви абсурдни китки плодове с изкривени под невъзможен ъгъл вратове, с виснали от устата пурпурни подути езици.

Най-накрая Рашид остана сам на палубата. Хал застана над него и каза:

— Дарих им лека смърт. Но ти ме лиши от най-малкия ми син. За тебе няма да има такъв късмет, освен ако ми кажеш, каквото искам да науча.

— Всичко, което е по силите ми, ефенди — запелтечи Рашид. — Само ме питайте!

— Искам да знам, къде мога да намеря Ал Ауф и моя син.

— Това не знам, ефенди. — Рашид така енергично завъртя шава, че сълзите му се разхвърчаха като вода от гърба на мокро куче. Хал го сграби за раменете и изправи, изви едната му ръка високо зад гърба и го поведе към релинга.

— Гледай там долу! — прошепна в обезобразеното му ухо. — Виждаш ли какво те чака? — При вида на мълком плъзналата се изпод дъното на кораба тигрова акула, Рашид изквича. Тя леко се извръщаше в прозрачната вода и показваше всяка подробност от гротескно късата си глава. Погледна към тях с едното си мъничко като на прасе око.

— Къде мога да намеря Ал Ауф? Къде му е базата? Кажи ми и ще умреш бързо, ще се явиш пред твоя Бог като цяло парче, а не през търбуха на това нечисто същество долу.

— Не знам — заплака Рашид. — Малцина знаят къде е крепостта на Ал Ауф. Аз съм само един беден рибар.

— Аболи! — викна Хал и едрият чернокож мъж приближи хванал края на последното останало свободно въже. — За краката! — нареди капитанът.

Аболи коленичи и прекара въжето през веригата, която приковаваше краката на пирата.

— Вдигай! — обърна се той към моряците, които държаха другия край на въжето и Рашид литна във въздуха, разлюлян като махало край борда.

— Къде е Ал Ауф? — викна му Хал. — Къде мога да намеря сина си?

— Не знам. Бог ми е свидетел — пищеше Рашид.

— Спуснете го! — заповяда Хал на моряците в другия край на въжето и Рашид заподскача към водната повърхност. — Стоп! — спря ги Хал, когато главата на Рашид стигна на една стъпка от водата. Опитваше се да извърне лице нагоре към Хал, който се бе надвесил навън от релинга.

— Не знам. Кълна се във всичко свято — пищеше той. — Не знам къде е завел Ал Ауф сина Ви.

Хал кимна към Аболи:

— Нахрани звяра!

Аболи взе едно от кожените ведра с кухненски отпадъци, подредени край борда. Плисна го навън и водната повърхност се покри с риби глави, черва и обелки. Ята малки рибки се стрелнаха към угощението и накъдриха водата в лакомия си устрем. Аболи плисна второ ведро.

След минута под рибешкото стълпотворение се залюля заплашителна сянка. След това от дълбочината се надигна с ужасяваща царственост широк ивичест гръб. Ятата дребосъци се пръснаха и чудовището отвори уста, способна да побере човек. Редиците остри зъби се показаха, докато то лапаше отпадъците, а водата се нагъна, макар то да бе доста под повърхността й.

— Никога няма да минеш през райските порти, ако тялото ти е било излапано от подобна отвратителна нечиста твар — напомни му Хал.

Пленникът се гърчеше безпомощно на края на въжето. Гласът му бе изтънял и пресеклив:

— Не! Не знам! Милост, господарю!

— Надолу! — махна Хал към моряците и те спуснаха Рашид във водата до рамене. — Задръжте го там! — Хал го гледаше как подскача и рита. Голямата акула усети суматохата и започна бавно и предпазливо да кръжи от дълбокото нагоре. Движенията на Рашид ставаха по-слаби и хаотични — започваше да се дави.

— Вдигайте! — даде сигнал Хал и Рашид бе изтеглен над водата. Поклащаше се там с главата надолу. Кървавата превръзка бе паднала, а дългите мокри кичури докосваха водата. Мъчеше се да си поеме дъх, гърчеше се и тресеше на края на въжето.

— Казвай! — изрева Хал. — Казвай, къде е най-малкият ми син! — Изпълнен бе от студ. Ни помен от жалост или съчувствие. Акулата помириса кръвта от превръзката и се вдигна нагоре. Отново се отвори зъбатата паст и мръсното парче плат изчезна в нея. Докато се гмуркаше с извит гръб, опашният плавник изскочи над водата и нанесе силен удар на увисналия пират. Рашид изквича от ужас и се залюля с нова сила.

— Казвай! — насърчи го Хал. — Чакам да ми кажеш къде да търся сина си.

— Не мога да кажа нещо, което не знам — измуча в отговор Рашид и Хал отново махна на моряците. Те го спуснаха във водата до кръста. Дълбоко долу акулата се обърна с пъргавина и скорост, които изглеждаха непостижими за чудовище с такива размери и се стрелна към повърхността, ставайки все по-голяма с приближаването си.