Галактическа болница - Уайт Джеймс. Страница 53

Съществото, чието огромно туловище с труд се провря през вратата на отделението, беше тралт, биологична класификация ЕЖЛИ. В очите на Конуей всички тралти поразително си приличаха, но този тралт той познаваше добре. Това не беше кой да е, а сам Торнастър, Главният диагностик на Патологията.

Диагностикът изви две от очите си по посока на Приликла и гласът му прогърмя:

— Моля ви да излезете. И вие също, сестра. — После насочи и четирите си очи към Конуей.

— Реших да поговоря с вас насаме — каза Торнастър, когато останаха само двамата, — защото някои от моите забележки ще засегнат професионалното ви поведение, а нямам намерение да ви карам да се чувствувате още по-неудобно, като ги направя в присъствието на свидетели. Ще започна с една добра новина. А именно, че успяхме да получим препарат срещу нарастването на отока. Той не само ще преустанови процеса, но от него ще омекнат и засегнатите от отока участъци. Освен това препаратът ще възстанови тъканта и засегнатите кръвоносни съдове.

„По дяволите!“ — помисли си Конуей, а на глас каза:

— Забележително постижение! — И това бе самата истина.

— Ние нямаше да успеем да го получим, ако не бяхме изпратили на катастрофиралия кораб наш лекар с поръчение да ни изпрати всичко, което може да хвърли светлина върху обмяната на веществата на пациента — продължи Диагностикът. — Очевидно вие напълно сте пренебрегнали този източник на информация, докторе, защото образците, които доставихте, бяха взети от единственото ви посещение, а това бе наистина само една частица от това, което се намираше там. Чисто ваш пропуск, докторе, и само доброто ви досие ви спаси от понижение и отстраняване от случая… Успяхме да синтезираме този препарат, защото там намерихме добре обзаведена аптечка — продължи Торнастър. — Като изследвахме внимателно съдържанието й, а така също и допълнителната информация от оборудването на кораба, ние стигнахме до извода, че това трябва да е била някаква космическа линейка. Тази новина развълнува особено много хората от Мониторния корпус…

— Кога им казахте това? — запита рязко Конуей. Кулата, която бе построил, изведнъж рухна. Конуей почувствува, че му става студено. Но може би все още имаше възможност да накара Скемптън да отложи установяването на контакта. — Кога им казахте, че това е космическа линейка?

— Подобна информация едва ли би ви заинтересувала особено — отвърна Торнастър, изваждайки от чантата си голяма колба. — Вашата основна грижа е и трябва да бъде пациентът. На вас ще ви е необходимо значително количество от този препарат и ние правим всичко възможно да ускорим синтезирането му. Това количество тук ще е достатъчно за освобождаването на главата и устата. Направете вливането според указанията. След около час ще имате резултат.

Конуей внимателно вдигна колбата. Като се стараеше да печели време, той попита:

— Какви са страничните ефекти? Не бих искал да рискувам…

— Доктoре — прекъсна го Торнастър, — имам чувството, че вашата предпазливост се превръща в излишно и дори престъпно презастраховане. — Гласът на Диагностика, предаден по транслатора на Конуей, бе безизразен, но едва ли Конуей трябваше да е емпат, за да отгатне, че тралтът бе изключително сърдит. Начинът, по който Торнастър хлопна вратата, недвусмислено показа това.

Конуей изруга мрачно. Мониторите бяха на път да се свържат с колонистите, ако вече не са и сторили това. Много скоро чуждопланетните същества щяха да нахълтат в Болницата и да разпитват как той лекува пациента си. Ако дотогава болният не вървеше към подобрение, Конуей щеше да си има неприятности независимо от това какви хора щяха да се окажат колонистите. А преди идването им той щеше да си има неприятности в самата Болница, защото със своите професионални способности не бе успял да направи някакво впечатление на Торнастър.

В ръката си Конуей държеше колбата, чието съдържание по думите на Главния патолог щеше да излекува пациента. За миг Конуей се поколеба, но след това реши да се придържа към решението, което бе взел преди няколко дни. Той успя да скрие колбата преди завръщането на Приликла.

— Слушайте ме внимателно — каза с отчаяние Конуей — и не ме прекъсвайте, докторе. Не желая да слушам никакви коментарии по курса на лечението на този пациент. Мисля, че знам какво правя, но ако аз греша и вие участвувате в лечението на болния, ще пострада професионалната ви репутация. Разбирате ли?

Когато Приликла заговори, шестте му тънки крачета трепереха. Но не думите вълнуваха дребното създание, а чувствата, които влагаше в тях. Конуей само се досещаше какво е емоционалното излъчване на Приликла в този миг.

— Разбирам — каза Приликла.

— Много добре — рече Конуей. — А сега да се заловим за работа. Ще ви помоля да проверите пулса и дишането, а също така и емоционалното състояние на пациента. Скоро в него трябва да настъпи промяна и не бих искал да я пропуснем.

В продължение на два часа те прислушваха и наблюдаваха внимателно болния, но в състоянието му не се забелязваше никаква промяна. По едно време Конуей остави пациента на грижите на Приликла и Кърсед, за да се опита да се свърже с полковник Скемптън. Отговориха му, че полковникът е напуснал Болницата спешно преди три дни, като е оставил координатите си, но че в надмеждузвездните разстояния е невъзможно да се установи връзка с кораб, докато той е в движение. Съжаляваха, но можеха да предадат съобщението на Конуей едва когато полковникът стигне до местоназначението си.

Беше вече много късно да предотврати установяването на контакт с колонистите. Единственото, което можеше да направи сега, бе да „излекува“ пациента.

Ако получеше разрешение…

Стенният говорител се окашля и заговори:

— Доктор Конуей, незабавно идете в кабинета на майор O’Мара.

Конуей си помисли с горчивина, че Торнастър не си е губил времето напразно и е успял да направи оплакване срещу него. В този момент Приликла каза:

— Дишането почти изчезна. Пулсът е неравномерен.

Конуей включи комуникатора и извика в микрофона:

— Обажда се Конуей. Кажете на O’Мара, че съм зает! — след това се обърна към Приликла: — Прав сте. Какво е емоционалното състояние?

— По време на колебанията в пулса емоционалното излъчване се усили. Сега отново е в рамките на нормалното. Организмът продължава да отслабва.

— Добре. Бъдете нащрек.

Конуей взе проба от въздуха от едно от дихателните отвърствия и я пусна в анализатора. Дори като се вземеше под внимание повърхностното дишане на пациента, резултатът, както и другите, получени през последните дванадесет часа, не оставяше никакво съмнение. Конуей се почувствува малко по-уверен.

— Дишането почти изчезна — обади се Приликла. Преди Конуей да отговори, O’Мара нахлу в стаята.

Като се спря на шест инча от Конуей, той заговори със заплашително спокоен глас.

— И с какво по-точно сте зает, докторе?

Конуей едва го свърташе от нетърпение.

— Вашата работа не може ли да почака? — запита той умолително.

— Не.

Конуей знаеше, че няма да може да се отърве от психолога, без да му даде някакво обяснение за поведението си напоследък, а много му се искаше да не бъде обезпокояван през следващия час. Той отиде бързо при пациента и през рамо разказа с няколко думи на O’Мара за своите съображения относно чуждопланетната космическа линейка и колонизираната планета, от която бе излетяла. Накрая се обърна с молба към психолога да се свърже със Скемптън и да му нареди да отложи установяването на първия си контакт, докато не се изясни състоянието на болния.

— Значи от една седмица вие сте знаели всичко това и не сте ни казали — рече замислено O’Мара. — Сега разбирам кои са причините да искате да запазите всичко в тайна. Но Мониторите и друг път са установявали първоначален контакт и са се справяли с това съвсем прилично. Ние разполагаме с хора, които са специално обучени за тази цел. Вие обаче сте действували като щраус — скрили сте главата си с надеждата, че проблемът ще се разреши от само себе си. Но този проблем се отнася до една напреднала цивилизация, която е в състояние да преодолява междугалактическото пространство, а този факт е твърде значим, за да го пренебрегнем. Такъв проблем трябва да се реши бързо и положително. В идеалния случай ние можем да засвидетелствуваме добрите си чувства, като им върнем оцелелия жив и здрав…