Седмият папирус (Том 2) - Смит Уилбур. Страница 41

— Харпър е завършил бента преди седем дни. Веднага е преместил лагера си надолу по течението, някъде над пролома. После построил бамбукова стълба, с която да слиза до дъното на пресъхналата река. Според моя човек започнали да разчистват някаква дупка в дъното на пресъхнал вир…

— Дупка ли? Каква дупка? — Фон Шилер беше пребледнял от вълнение. Както и при предишните срещи, по челото му изведнъж избиха едри капки пот.

— Добре ли се чувствате, хер Фон Шилер? — уплаши се Ного. Само това му липсваше, пустият му немец да получи точно сега удар.

— Никога не съм бил в по-добро здраве — направо му се развика той. — За каква дупка става въпрос? Опишете ми я.

— Жената, която ми донася съобщенията, е глупава селянка. — Ного се чувстваше все по-неловко. — Единственото, което можа да ми каже, е, че щом нивото на реката спаднало, на дъното й се показала някаква дупка, която била пълна с камъни и пръст и трябвало да я разчистват.

— Тунел! — Нахут повече не можеше да се сдържа. — Сигурно това е входът към гробницата.

— Мълчете! — скара му се Фон Шилер. — Не му е сега времето да подхвърляте празни предположения. Нека Ного свърши. — Обърна се отново към полковника: — Продължавайте, нека чуя и останалото.

— Жената разправя, че на края на дупката имало пещера. Приличала на скална църква и била изписана с картини по стените…

— Картини? Какви картини?

— Жената казва, че имало изображения на светци — отвърна пренебрежително Ного. — Много необразована жена. Направо глупачка…

— За християнски светци ли говори?

Нахут пак се намеси в разговора:

— Не е възможно, хер Фон Шилер. Сигурен съм, че Харпър е открил гробницата на Мамос. Трябва да реагирате, докато е време.

— Няма повече да ви предупреждавам, нещастно човече — заплаши го Фон Шилер, — мълчете.

И отново насочи вниманието си към Ного.

— Друго нещо открили ли са в пещерата? Кажете ми всичко, което знаете от жената.

— Имало картини и статуи на светци — вдигна ръце полковникът. — Съжалявам, хер Фон Шилер, това е, което чух от устата й. Знам, че изглежда пълна глупост, но това чух, това ви повтарям.

— Аз съм този, който решава дали нещо е глупост или не — напомни му Фон Шилер. — Какво е станало според нея със статуите?

— Харпър ги бил сложил в кутии.

— Извадил ли ги е от църквата?

— Нямам представа, хер Фон Шилер. Жената не каза нищо по въпроса.

Най-сетне немецът слезе от подиума. Започна да крачи напред-назад и да си говори сам под носа.

— Хер Фон Шилер… — понечи да каже нещо Нахут, но той пак му махна да мълчи. Най-накрая се спря пред Ного и го изгледа продължително.

— В църквата… Дали са намерили мумия, човешки труп?

— Не знам. Жената не е споменавала.

— Къде е тя сега? — Фон Шилер беше толкова развълнуван, че без да се усеща, сграбчи полковника за униформата и се изправи на пръсти, за да доближи лицето си в неговото. — Къде е тази жена? Да не сте я пуснали да си върви?

От старческата му уста се разхвърчаха капчици слюнка, затова Ного примигна и се опита да отстъпи назад. Фон Шилер обаче така го беше хванал, че не можеше да се измъкне.

— Не, господине. Тук е още. Просто не исках да ви я водя…

— Глупак такъв! Не искам да ми предавате сведенията от втора ръка. Доведете я тук веднага! Искам лично да я поразпитам! — И с властен жест показа вратата. — Идете и ми я доведете.

Няколко минути по-късно Ного се появи повторно. Беше хванал жената за ръка и буквално я влачеше след себе си. Беше млада и въпреки сините татуировки по бузите и брадичката си можеше да мине за хубава. Беше облечена в дълга черна роба, а кърпата около главата й издаваше, че е омъжена. Носеше малко дете.

Щом полковникът я пусна, жената се свлече на пода и започна да скимти от страх. Детенцето само това и чакаше да се разреве с пълно гърло. Нослето му беше побеляло от изсъхнали сополи. Жената разтвори пазвата си и с трепереща ръка пое натежалата си с мляко гърда, за да я предложи на бебето. И тя, и то не сваляха ужасените си погледи от лицето на Фон Шилер.

— Попитайте я дали в църквата е имало ковчег. Дали не са открили тялото на светеца — нареди той и изгледа негърката с погнуса.

Ного я разпитва в продължение на цяла минута, но накрая поклати глава.

— Не знаела нищо за тялото на светеца. Много е глупава. Дори не може да разбере въпросите ми както трябва.

— Питайте я за статуите на светиите. Какво е сторил Харпър с тях? Къде се намират в момента? Изнесъл ли ги е от църквата?

Ного разговаря с жената, но отново поклати глава.

— Не. Казва, че статуите се намирали още в църквата. Белият човек ги бил прибрал в кутии и ги бил оставил на войниците да ги пазят.

— Войници ли? Какви войници?

— Хората на Мек Нимур, разбойническия главатар, за когото ви говорих. Той е все още при Харпър.

— Колко кутии има общо? — В нетърпението си Фон Шилер се приближи до жената и я подритна с обувката си. — Колко са статуите?

Жената изпищя от страх и инстинктивно се отдръпна. Немецът направи абсолютно същото и по лицето му се изписа дълбоко отвращение.

— Gott im Himmel! 2 — изруга той и извади носната кърпа от джоба си. Твърде недискретно я вдигна пред носа и устата си. — Смърди като животно. Питайте я колко кутии.

— Не са много — преведе Ного. — Може би пет, но със сигурност по-малко от десет. Не била сигурна.

— С какви размери? Колко са големи?

Когато Ного преведе въпроса му, жената показа, че статуите са колкото ръката й. Само по изражението му човек можеше да разбере разочарованието на Фон Шилер.

— Толкова малко парчета и толкова незначителни.

Обърна гръб на жената и застана пред южния прозорец на бунгалото. Погледът му зашари надолу по склона, из дивата природа на долината.

— Ако това, което нещастницата ни разправя, е истина, излиза, че Харпър още не се е натъкнал на истинското съкровище на Мамос. Трябва да има още, много повече.

Полковникът се захвана да обяснява набързо нещо на жената. След като се разбраха, се обърна отново към началника си:

— Тя казва, че една жена от групата на Харпър била напуснала лагера и отишла до Дебра Мариям.

Фон Шилер се извъртя и се взря в очите му.

— Жена? Коя?

— Една етиопка. Конкубинката на Мек Нимур. Нарича се войзеро Тесай. Познавам я добре. Беше омъжена за един руски ловец, преди да се просне в краката на Мек Нимур.

Немецът прекоси стаята и сграбчи жената за дрехата. Толкова рязко я дръпна да се изправи, че детето се изплъзна от ръката й и падна с рев на пода.

— Питайте я къде се намира жената в момента — нареди той на Ного.

Майката се измъкна от хватката му и запълзя на четири крака по пода, за да прибере и успокои пищящото си дете. Ного на свой ред се нахвърли и я зашлеви през лицето, за да привлече отново вниманието й. Тя притисна рожбата си до гърдите и тихо смотолеви някакъв отговор.

— Не знае — рече полковникът. — Мисли, че още се намирала в селото.

— Разкарайте тая мръсна кучка! — кимна Фон Шилер по посока на жената с детето.

Полковникът се подчини и ги изтика вън от бунгалото.

— Какво друго знаете за въпросната любовница на Мек Нимур? — попита немецът с далеч по-благ тон, щом той се върна при него.

— Наследница е на една от аристократичните фамилии в Адис Абеба. Пада се кръвна роднина на Рас Тафари Маконен, стария император Хайле Селасие.

— Ако наистина е любовница на Мек Нимур и ако идва от лагера на Харпър, то би трябвало да знае отговорите на въпросите, които ни интересуват.

— Така е, хер Фон Шилер. Би трябвало всичко да знае, но едва ли би ни го съобщила.

— Искам да ми я доведете — нареди Фон Шилер. — Хелм ще говори с нея. Сигурен съм, че ще успее да й влее малко ум в главата.

— Тя е видна личност. Семейството й е много влиятелно — опита се да го предупреди Ного, но сетне се замисли. — От друга страна обаче, движи с известен разбойник. Това е достатъчна причина да я привикам на разпит. Ще изпратя отряд да я залови. Ще възложа това на един от най-преданите си офицери. Жената ще бъде арестувана незабавно. — Тук той се поколеба: — И все пак, ако се стигне до изтезания, най-добре тя изобщо да не се връща при приятелите си в столицата. Иначе можем да си навлечем големи неприятности. Семейството й може да провали плановете дори на човек като вас, хер Фон Шилер.