Мусон - Смит Уилбур. Страница 14

Аболи го прочете на глас, заради Големия Дениъл, който все твърдеше, че не виждал добре, макар много добре да виждаше и най-дребните детайли от резбите на корабните модели, които сам правеше.

Когато привърши рецитацията, Дениъл се усмихна.

— Прекалено добра възможност, за да я изпусне човек и тоя прочут капитан ми се нрави. Проклет да бъда, ако не си сложа кръстчето в списъка му!

Когато мастър Уолш се завърна от печатницата, приведен под тежестта на огромен топ плакати, Хал изпрати Дориан и близнаците да помагат на Аболи и Дениъл за разлепването им по ъгли, кръчми и бардаци около пристанището.

7.

Аболи спря каретата при кея на корабостроителницата. Хал скочи на земята и се отправи към края на пристана, където го очакваха Големият Дениъл и Алф Уилсън. Реката беше пълна с плавателни съдове от всякакъв клас — от малки лодки до първоразрядни военни кораби. Някои представляваха просто корпуси с гребла, но други бяха с пълно мореходно снаряжение, с реи 15 и опънати платна, впуснали се надолу към Грейвсенд и Канала 16 или пък бавно се мъкнеха срещу течението и вятъра към Блекуол.

В цялата тая суматоха погледът не можеше да отмине „Серафим“. Хал веднага погледна към него, закотвен встрани от талвега 17, накачулен от лихтери 18, с почернели от дърводелци и майстори на платна палуби. Пред очите му, от един лихтер бе вдигната огромна бъчва за вода.

— Ама че красота! — прошепна Хал, плъзнал възхитен поглед по очертанията на кораба. Макар реите още да не бяха поставени, по елегантния наклон на високите мачти човек можеше да си представи огромния облак платна, който те ще носят.

Корпусът представляваше много удачен компромис. Беше достатъчно широк и дълбок, за да побере голям товар, както и оръдията, подобаващи на въоръжен търговски кораб. От друга страна, елегантната извивка на носа и леката кърма обещаваха бързина и повратливост при всякакъв вятър.

— Отлично ще се представи капитане, точно както желаете — обади се дрезгаво отзад Големият Дениъл. Фактът, че проговори, без да го питат, показваше собствената му възбуда.

„Серафим“ беше великолепно украсен, както подобава на авторитета на Източноиндийската компания. Независимо от лихтерите, които се суетяха наоколо и отчасти скриваха кораба, превъзходната му боя блестеше под лъчите на пролетното слънце. Целият кораб бе в синьо и златно, задната надстройка се кипреше с цял сноп херувими и серафими, а носът бе увенчан от крилатата фигура на ангел с детско лице, чието име носеше и корабът. Оръдейните амбразури бяха в злато — красиви редици от квадрати, които подчертаваха мощта му.

— Извикайте лодка! — нареди Хал и когато тя пристигна и се привърза в основата на хлъзгавите стълби, той бързо се спусна по тях и скочи на кърмата.

— Закарай ни до „Серафим“! — обърна се Големият Дениъл към дребния старец на руля и отблъсна от кея. Лодката смърдеше на помия. Може би нощем извозваше мръсотиите от закотвените кораби, но през деня, превозваше зеленчуци и обслужваше пътници.

— Вие трябва да сте сър Кортни, новият капитан на „Серафим“? — попита лодкарят с разтреперан глас. — Видях обявата Ви в кръчмата.

— Да, той е — отвърна Дениъл, понеже Хал се бе прехласнал в кораба и нищо не чуваше.

— Имам две яки и здрави момчета, които искат да се качат на борда — продължи старецът.

— Прати ги при мене! — избоботи Големият Дениъл. За трите дни откакто бяха разлепили плакатите, той бе събрал почти изцяло екипажа. Нямаше да се налага да ходи в затвора, да подкупва тъмничари, та да му изпратят най-обичаните си питомци оковани. Тъкмо напротив. Дениъл бе имал възможност да подбира от тълпата безработни моряци, обсадила странноприемницата. Корабните длъжности в Компанията се радваха на повишен интерес. Заплащането и условията далеч превъзхождаха тези в Кралския флот. Всеки празноскитащ се из доковете, както и всеки освободен моряк бяха абсолютно наясно, че започне ли война с Франция, наборните комисии на Адмиралтейството ще плъзнат из всички британски пристанища и кръчми, завличайки по военните кораби всеки, когото успеят да докопат. И най-последният глупак разбираше, че е много по-добре да си осигури топло местенце и да запраши из далечните океани.

Главният корабен майстор на „Серафим“, застанал на юта, разбра по изправената на кърмата висока фигура, що за човек пристига. Докато Хал се изкачваше по стълбата, той го очакваше до релинга 19.

— Ефраим Грийн на Вашите услуги, капитане.

— Покажете ми кораба, мастър Грийн, ако обичате! — Погледът на Хал вече шареше от върховете на мачтите до най-скритите кътчета на палубата. Той се насочи към кърмата, а Грийн подтичваше, за да не изостава. Обходиха всичко, от дъното на трюма до най-високия марс 20, като Хал отправяше къси забележки към Дениъл по повод и на най-малката подробност, която с нещо не му бе угодила. Дениъл гъгнеше към Уилсън, който записваше в тетрадка с кожени корици.

Аболи откара Хал обратно, а Уилсън и Големият Дениъл останаха да си търсят убежище сред бъркотията от дървен материал, трици, топове брезентови платна и огромни рола конопени въжета, които изпълваха палубите на „Серафим“.

— Ще дойда утре рано — обеща Хал. — Ще искам списък на всичко, което вече е на борда — може да го вземете от мастър Грийн — и още един, за онова което ни липсва.

— Слушам, капитане.

— После ще съставим списък на припасите и започваме да го стягаме за път.

— Слушам, капитане.

— Ако ви остане свободно време, посръчкайте мастър Грийн и момчетата му, та да си свършат работата, преди да ни е затрупал снегът.

Следобед от североизток долетя гаден ветрец, който накара хората по откритите палуби да се свият в палтата си.

— В такива вечери си мисля, че топлите южни ветрове нашепват името ми — усмихна се Хал и се сбогува.

Големият Дениъл също се ухили:

— Почти усещам мириса на горещ африкански пясък, носен от мусона 21.

8.

Беше доста след мръкване, когато каретата затрополи по калдъръма в двора на „Плуга“, но и тримата сина на Хал изтичаха от светлата и отоплена трапезария, за да го посрещнат. Последваха го като опашка.

Хал викна на стопанина, да му донесе кана греяно вино, после свали палтото си и седна на стол с висока облегалка, за да види тържествената момчешка редица пред себе си.

— На какво дължа честта, уважаеми господа? — Хал си сложи сериозна маска, за да подхожда на техните физиономии. Две глави се извърнаха към Том, неоспоримия им предводител.

— Опитахме да се запишем за плаването при Големия Дениъл — отвърна Том, — но той ни прати при теб.

— Какво звание и опит имате? — подразни ги Хал.

— Нямаме никакви, но от все сърце искаме да се научим — призна Том.

— Това е достатъчно за Том и Гай. Ще ви назнача за капитанска прислуга с по една гвинея месечно. — Лицата им грейнаха като осветени от слънце, но Хал бързо продължи:

— Дориан обаче, е все още много малък. Трябва да остане в Хай Уийлд.

Настъпи ужасяваща тишина и близнаците се обърнаха посърнали към Дориан. Той се бореше със сълзите и едва успя да ги преглътне.

— Кой ще се грижи за мен, когато Гай и Том ги няма?

— Брат ти Уилям ще бъде господар на Хай Уийлд, докато аз съм в морето, а мастър Уолш ще следи за уроците ти.

— Уилям ме мрази! — каза тихо Дориан с разтреперан глас.

— Много си взискателен към него. Той е строг, но те обича.

— Той се опита да ме убие — отвърна Дориан — и ако ти не си там, отново ще се опита. Мастър Уолш няма да може да го спре.