Мусон - Смит Уилбур. Страница 55

След това нареди Аболи и двадесетина подбрани мъже да навлекат все още мокрите роби, съблечени от пленниците. Докато навиваха чалмите си, Хал се спусна в каютата си и бързо се пъхна в дрехите, които носеше по време на вечерното посещение на сука в Занзибар. Когато се върна на палубата, „Серафим“ плаваше необезпокояван по курса си по тъмната вода. Щом залезе луната, неясните очертания на брега, с фосфоресциращата му перлена огърлица на прибоя, се загубиха в тъмнината.

Хал обходи палубата и поговори с всяка клекнала край борда групичка.

— Сега е много опасно — тихо им говореше той. — Бъдете нащрек! Могат да наскачат отгоре ни, преди да сме ги забелязали.

Два часа преди зазоряване, в най-черната нощ, Хал прати да повикат двете момчета. Когато се появиха, Том беше бодър и изгаряше от нетърпение, но Дориан вероятно бе измъкнат от койката си, защото почти спеше и с прозевки търкаше очи.

— Искам и двамата да заемете бойния си пост на мачтата! — строго каза той. — Ако корабът влезе в битка, вие оставате горе, независимо какво става на палубата под вас! Ясно ли е?

— Да, татко. — Лицето на Том бе изпълнено с решителност в слабата светлина на компасната будка.

— Поставям те под командването на брат ти Том! — каза Хал, както го бе правил много пъти. — Дориан, ще се подчиняваш на Том, каквото и да ти нареди!

— Да, татко.

— Аз ще бъда много зает. Няма да мога да ви наглеждам. Искам да съм спокоен, че сте в безопасност, горе на високото, по време на боя.

Отиде с тях до вантите на фокмачтата и под прикритието на тъмнината, здраво стисна раменете и на двамата.

— Нека Бог ви обича като аз ви обичам, момчета! Не се мъчете да ставате герои! Просто си стойте настрана от неприятностите! — Погледа как се катерят нагоре по вантите и изчезват в мрака. Върна се на мястото си при кърмата.

Призори заваля, така че нощта се удължи. След това, едновременно с изгрева на слънцето, дъждовните облаци се разкъсаха и денят рухна внезапно отгоре им. Капризите на теченията в пролива бяха приближили през нощта кораба до брега.

На две мили от щирборда се точеше белият пясъчен бряг на африканския материк, а бивните на коралови рифове надничаха от плитките зелени лагуни вътре на сушата. Пред тях бе замръзнал китоподобният гръб на Раш Ибн Кум, проснат далеч навътре в пролива. Хал тихо разпореди промяна в курса, за да го заобиколят.

През нощта придружаващата ги флотилия джонки, ориентирана по червените фенери на главната мачта, бе успяла да съкрати още разстоянието. Първият съд, с водоизместимост от няколкостотин тона, бе препълнен с мъже и се намираше на по-малко от кабелт зад кърмата. Щом забелязаха „Серафим“ да се появява от тъмнината пред тях, като по волята на магическа пръчка, те нададоха радостни викове и започнаха да изпразват оръжията си във въздуха. Очевидно червените фенери ги бяха накарали да мислят, че корабът е вече в ръцете на Ал Ауф. Струйки барутен дим изпълниха въздуха, докато шумът от гласовете им и дрънкането на оръжията се носеше над тъмните неспокойни води.

— Поздравете ги, момчета! — каза Хал на хората си, пременени в арабски одежди. — Те заподскачаха и размахаха ръце към джонката, а робите им се къдреха и издуваха, под напора на идващия откъм брега утринен бриз. Хал не си направи труд да намали скоростта, така че дистанцията между тях остана непроменена.

Погледна напред, като преценяваше кое е безопасното разстояние до силно издадения в пролива нос, после усети как сърцето му се свива и не може да си поеме дъх, при вида на още един кораб с черни правоъгълни платна, появил се на по-малко от две мили пред тях иззад носа.

Хал разбра веднага, че той бе дебнал в залива отвъд, докато сигналните огньове по брега го бяха осведомявали за придвижването на „Серафим“. Сега бързаше да ги посрещне, разпенил водата с носа си. Следваше го цяла орда от десетина по-малки съдове.

Алф Уилсън изтича при Хал с изпълнени от възбуда черни очи.

— Това е „Минотавър“. Ще го позная където й да е, капитане.

— Благодаря, мастър Уилсън и аз си мислех, че е той. — Лицето на Хал оставаше безизразно, после се извърна към Нед Тайлър. — Поддържайте този курс!

Докато двата големи кораба скъсяваха бързо разстоянието помежду си, Хал разгледа „Минотавър“ през далекогледа. Нямаше и две години откак Ал Ауф го бе отвлякъл, но състоянието на такелаж и платна бе направо жалко. Никой английски капитан не би занемарил до такава степен своя кораб. На всичко отгоре, го управляваха много непохватно. Вероятно капитанът е свикнал с триъгълно платно и не познава добре сложната система за окачване и манипулиране на правоъгълните. В момента горните платна провисваха, а главните не бяха правилно завързани, така че вятърът ги отминаваше, а черният брезент потръпваше и се люшкаше като трескав. Хал разбра по отклонението на носа, че дъното е цяло във водорасли. Безредна тълпа мъже се трупаше по бордовете или висеше по вантите, подскачайки и дрънкайки оръжие, подивяла от радост. Хал прецени, че са няколкостотин на брой и по гърба му преминаха тръпки, като си представи как заливат палубата на кораба му. Не предприе никаква маневра, която да постави корсаря нащрек. Междувременно предрешените моряци от „Серафим“ изпълняваха безумна пантомима за поздрав към пиратите.

„Минотавър“ имаше по двадесет и пет оръдия на борд и общата му огнева мощ превъзхождаше почти двойно тази на „Серафим“. Ако го управляваха като хората, не можеха да му излязат насреща. Да се надяваме, че боевите му качества отговарят на мореходните, помисли си Хал, докато двата кораба се носеха един срещу друг и почти щяха да се сблъскат. Свитата джонки на „Минотавър“ креташе подире му като колона патета.

Вече бяха толкова близо, че Хал виждаше ясно носовото украшение на другия кораб — рогато митологично чудовище, наполовина човек, наполовина бик. Корабите бързо скъсиха разстоянието помежду си, докато Хал прочете и името „Минотавър“, макар златните букви да бяха олющени, избледнели и покрити със сол.

Хал вдигна далекогледа и проучи палубата. Сред сганта арабски моряци почти веднага се открои висока фигура в черно. Нямаше съмнение — това е Ал Ауф, Лошият. Как го бе описал братовчедът на Бин Талф? „Има гордата осанка и храбър поглед на древен герой. Могъщ човек, страшно е дори да го погледнеш.“ Не е преувеличил кой знае колко, помисли си мрачно Хал.

Тюрбанът на Ал Ауф беше навит високо отпред и закрепен над челото с брошка, която искреше в лъчите на ранното слънце. Широките рамене говореха за яки мускули, а под гънките на премяната му, се криеше тяло, гъвкаво и грациозно като на голяма хищна котка. Брадата бе намазана с масло и раздвоена като вилица. Краищата й се вееха над раменете. Корабите вече бяха толкова близо, че Хал можеше да различи чертите на лицето му: тъмни очи под нависнали черни вежди, орлов нос над тънка, като саблен белег, уста. Лице твърдо и свирепо като безмилостната африканска пустиня, която го бе родила.

Хал забеляза, че всички амбразури на „Минотавър“ са отворени и тежките оръдия са в положение за бой. Тънката синя мъглица, издухвана от палубата назад му говореше, че фитилите са запалени и артилеристите чакат готови край оръдията си. Ал Ауф се оказа хитър и достатъчно предпазлив, да не приеме на вяра червените фенери от „Серафим“ за неоспоримо доказателство.

Хал присви очи, когато разстоянието между двата кораба намаля до един кабелт, а Ал Ауф не даваше признаци, че има намерение да промени курса си. Някои от хората му на носа престанаха да подскачат и се заоглеждаха неспокойно.

— Изкарай оръдията! — Изчакал бе до последната възможна секунда и сега командата се предаваше с вик към оръдейната палуба отдолу. Начаса се разнесоха тежки удари по целия кораб. Избиваха клиновете с чук. Последва поредица трясъци при отваряне на амбразурните капаци. През зейналите отвори надникнаха черните дула на оръдията. Хал си представи смайването на борда на „Минотавър“, при вида на безпомощната невъоръжена жертва, превърнала се пред погледите им в опасен и войнствен противник.