Мусон - Смит Уилбур. Страница 56

Ал Ауф реагира светкавично. Хвърли се към руля, но командата му не се чу, потънала в шума на вятъра и виковете на собствения му екипаж. „Минотавър“ зави и насочи нос срещу вятъра. Това бе зле преценена маневра, целяща да избегне сблъсъка със „Серафим“, както и заплахата от насочените му оръдия.

— Неразумно решение — измърмори Хал със задоволство. — По-добре щеше да е за теб, ако бе приел размяна на залпове.

— Мастър Фишър! — извика Хал. — Ще мина пред носа му. Стреляйте в движение!

Големият Дениъл изтича към оръдията по щирборда. Провери прицела им и бързо изби клиновете под цевите им, за да ги постави в хоризонтално положение. Щеше да се стреля от упор. Снижаването на прицела щеше да насочи стрелбата към жизнените точки на „Минотавър“.

Неудачната маневра на Ал Ауф скова кораба му. Вятърът духаше в платната отпред, така че не беше в състояние да потегли по какъвто и да е галс 57.

— Един пункт по вятъра! — заповяда Хал на кормчията. „Серафим“ се извърна леко към „Минотавър“ и започна да се разминава с носа му толкова близо, че почти се наниза на щръкналия бушприт. Нито едно негово оръдие не можеше да се използва, докато всяко дуло от щирборда на „Серафим“ бе насочено право в носа на противниковия съд. Големият Дениъл тикна запаления фитил в подсипа на първото оръдие, което нададе чудовищен рев и се метна назад. Дълга струя дим близна носа на „Минотавър“ и обшивката му се разлетя в бръмнал облак от малки парченца на мястото на попадението.

Този едничък изстрел прониза кораба, разкъса преградите по долните палуби, където артилеристите чакаха в готовност при оръдията си. На палубата на „Серафим“ ясно се чуваха викове от болка и молби към Бога, докато гюлето следваше пътя си. Големият Дениъл отиде при второто оръдие и провери прицела. „Серафим“ се плъзна тържествено край полюшващия се „Минотавър“, докато оръдието се изравни с носа му. Дениъл поднесе фитила и с нов рев оръдието изхвърли огън и дим. Гюлето разби носовата част и писъци на умиращи и ранени се разнесоха по вятъра.

Едно по едно гърмяха оръдията, а „Минотавър“ се люлееше и трепереше под тежките удари, без да може да отговори на огъня. Хал виждаше зеления тюрбан на Ал Ауф сред паникьосаната тълпа на екипажа му. Той се мъчеше да ги вразуми, да оправят платната, та да могат те да поемат вятъра и да изведат кораба далеч от страховитите изстрели, които го пронизваха от носа до кърмата.

От вантите на „Серафим“ стреляха с мускети по палубата на противника. Въпреки неточната стрелба на това гладкостволо оръжие, почти всеки изстрел, по безредно скупчената тълпа от суетящи се в робите си фигури, бе на месо. Сред оглушителните взривове от оръдията се разнасяше и ситният барабанен бой на фалконетите, които засипваха палубата на „Минотавър“ с картеч. Хал вдигна поглед към фокмачтата, за да се убеди, че двете момчета са в безопасност и забеляза Том да зарежда фалконета си. Главата на Дориан се въртеше възбудено до тази на брат му и Хал помисли за миг, че дочува тънкия му, въодушевен глас, въпреки грохота на битката.

Всички оръдия от щирборда на „Серафим“ бяха изпразнени в безпомощния „Минотавър“ и кръвопролитието беше страховито. Хал виждаше тънки вадички светла кръв да се стичат през амбразурите и бордовите отвори по страните на кораба.

— Ще застанем успоредно — обърна се Хал към Нед Тайлър. Изчака да гръмне и последното оръдие, докато корабът се изнизваше пред носа на „Минотавър“ и даде команда в настъпилата тишина: — Залп от левия борд, докато се изравняваме и абордаж, преди да се е разнесъл димът! — Хората нададоха викове и размахаха оръжие във въздуха: копия, саби и абордажни секири. Стъпили на „Минотавър“, те щяха да отстъпват по численост, но Хал разчиташе на подготовката им, на бойния дух, както и на объркването на арабите и се надяваше да спечели битката още с първия пристъп.

Даде нареждания и „Серафим“ се завъртя около оста си с лекота, така че двата кораба застанаха един до друг със заредени оръдия. Маневрата на „Серафим“ го бе отдалечила на един мускетен изстрел разстояние. Хал нареди да се свият всички главни платна, за да намали скоростта до бойната, после да се опъне горното платно на фокмачтата, за да ускори приближаването към „Минотавър“. Една от малките джонки, следвали противниковия кораб се видя изведнъж пред носа на „Серафим“, без каквато и да било възможност да се измъкне. Екипажът й гледаше с ужас нагоре, докато корабът се вряза в тях. Едни се хвърлиха във водата, други останаха замръзнали по местата си, докато корабът обръщаше джонката и мачкаше обшивката й, а писъците на екипажа секнаха отведнъж.

„Серафим“ набра скорост под вятъра и се устреми към „Минотавър“, но вражеският кораб най-сетне бе успял да улови вятъра и се извръщаше по обратния галс.

Вече ги делеше половин мускетен изстрел — стотина ярда 58 — и Хал виждаше, как Ал Ауф гони хората си, с викове и удари, по местата им. Няколко от тежките оръдия на „Минотавър“ гръмнаха. Някои гюлета отидоха на петдесет ярда встрани и заподскачаха по водната повърхност, като хвърлени от деца плоски камъчета. Други пронизаха такелажа високо над палубата, а един щаг 59 бе скъсан с трясък като от пистолетен изстрел. И все пак, „Серафим“ се носеше неотвратимо към другия кораб. „Минотавър“ набираше скорост бавно и повечето му платна все още висяха и трепкаха. Реите на двата кораба бяха така близо, че почти се допираха.

— Готови за абордаж! — извика Хал и огледа хората си. Те вече въртяха тежките абордажни куки над главите си, готови да ги хвърлят през тясната ивица вода и да закачат противника.

Хал видя как Ал Ауф се отказва от безплодните си усилия да овладее хората си и да ги изправи срещу нападателите. Изтича до едно изоставено от артилеристите оръдие. Върху брадатото му лице нямаше и следа от страх. Взе горящия фитил от кофата край оръдието и погледна към „Серафим“.

Погледът му срещна очите на Хал и устните му се извиха в гневна усмивка. В този миг Хал разбра, че никой от двамата няма да забрави другия, докато е жив. После Ал Ауф пъхна димящия и искрящ фитил в подсипа на оръдието. Нямаше време да го прицелва. Беше отчаян жест на съпротива, хвърлен напосоки зар, в дивия хазарт на битката.

С дълга струя пламък и дим, тежкото желязно гюле разби горната част от борда на „Серафим“, като направи на кървави парчета двама от екипажа му и попадна в основата на фокмачтата. Тя се разтърси, наклони и започна бавно да пада. Щагове и ванти се усукваха и плющяха, дървенията стенеше и пращеше, докато скоростта на падането ставаше все по-голяма и по-голяма.

Пред очите на Хал корабът му се превръщаше от съвършена бойна машина в неповратлив осакатен ковчег. После две човешки фигури излетяха от наблюдателния кош, като камъчета от прашка. За миг изпъкнаха на сивия фон дъждовни облаци, после паднаха в морето.

— Том! — изкрещя от болка Хал. — О, Господи, Дориан!

46.

От мястото си в коша Том виждаше ясно палубата на „Минотавър“, гъмжаща от чалмалии в разноцветни роби. Въртеше фалконета върху оста му насочен почти право надолу, така че се налагаше да се надвеси извън коша, за да може да го държи на прицел.

— Стреляй! — извика застаналият до него Дориан. — Стреляй, Том!

Том ясно виждаше ужасните поражения, нанесени от оръдията на „Серафим“. От разбитите бордове стърчаха бели трески, бушпритът бе откъснат и се влачеше във водата, заедно с куп платна и такелаж. Едно от оръдията на горната палуба бе попаднало под пряко попадение и изхвърлено от лафета си. Телата на двама арабски артилеристи лежаха затиснати под масивния му черен ствол.

Мъртви и ранени бяха осеяли палубата, а обзетият от ужас екипаж се хлъзгаше и падаше върху обагрените в червено дъски. Препъвайки се в телата на убитите, всички се трупаха край по-отдалечения от дулата на „Серафим“ релинг.