Когато лъвът се храни - Смит Уилбур. Страница 14

— Мислех, че татко ти каза да се заемеш с дамгосването на новите говеда, които купихме в сряда.

Остави книгата и седна.

— Казах на Зама да ги държи в кошарата, докато се върнеш.

— Татко каза ти да свършиш тази работа. Не можеш да ги държиш там цял ден без вода и храна.

— Мразя дамгосването — измърмори Гарик. — Не мога да понасям мученето, не мога да понасям вонята на изгорели косми и кожа — боли ме глава от нея.

— Ами все някой трябва да го направи. Аз не мога, трябва да сляза долу и да приготвя нова дезинфекционна смес за ямите. — Започваше да губи търпение. — Гари, по дяволите, защо винаги си толкова гадно безпомощен?

— Нищо не мога да направя, нищо не мога да направя, като имам само един крак.

Беше готов да се разплаче. Споменаването на крака имаше желаното въздействие — Шон моментално потисна раздразнението си.

— Извинявай — пусна неотразимата си усмивка той. — Добре тогава. Аз ще направя дамгосването, а ти се погрижи за дезинфекционните ями. Натовари варелите с дезинфекционния разтвор на шотландската каруца и вземи двама гледачи от обора да ти помагат. Ето ти ключовете от мазето. — Той му ги хвърли на леглото. — Трябва да свършиш, преди да се е стъмнило.

На вратата се обърна.

— Гари, не забравяй да заредиш всичките шест ями — не само тези близо до къщата.

Гари натовари шест варела дезинфекционен разтвор на шотландската каруца и се спусна по хълма. Върна се вкъщи, преди да се стъмни. Отпред бричът му беше изплескан с тъмния катранен химикал, а малко от него се бе просмукало в единствения му ботуш за езда. Докато минаваше от кухнята в коридора, Шон му извика от кабинета.

— Ей, Гари, свърши ли с всичките?

Гарик се изненада. Кабинетът на Уейт беше свято вся светих Теунис Краал. Дори Ада чукаше на вратата, преди да влезе, а близнаците отиваха там само когато трябваше да бъдат наказани. Закуцука по коридора и отвори вратата.

Шон седеше с кръстосани крака на бюрото. Облегна се назад в люлеещия се стол.

— Татко ще те убие — каза Гарик с треперещ глас.

— Татко е в Питърмарицбург — отговори брат му.

Гарик застана на прага и огледа стаята. За пръв път я виждаше истински. При всички предишни посещения бе погълнат от мисълта за наказанието, което го очакваше, и единственото нещо в помещението, което беше опознал отблизо, бе седалката на голямото кожено кресло, когато се свиваше на подлакътника му и оголваше задните си части за камшика.

Сега огледа добре стаята. Стените имаха дървена ламперия чак до тавана. Тя беше тъмножълта и лакирана. Таванът бе с гипсови орнаменти във вид на дъбови листа. В средата на медна верига висеше единична лампа. В камината от дялан кафяв камък можеше да влезе прав и в нея имаше готови за палене цепеници.

На перваза до камината имаше лули и буркан за тютюн, покрай едната стена — стойка с пушки, библиотека с томове, подвързани в зелено и кафяво: енциклопедии, речници, пътеписи и ръководства по фермерство, но никаква художествена литература. На стената срещу бюрото имаше маслен портрет на Ада. Художникът бе уловил малко от нейната ведрост, беше в бяла рокля, с шапка в ръка. Над камината имаше рога на бизон от остров „Добра надежда“.

Това бе стая на мъж, по постелките от леопардова кожа на пода имаше кучешки косми, силно се усещаше мъжкото присъствие — дори миришеше на Уейт. Миризмата беше така определено негова, както тази на палтото от туид и широкополата филцова шапка, окачени зад вратата. До мястото, където бе седнал Шон, имаше отворено барче с бутилка бренди върху него. Той държеше чаша в ръката си.

— Пиеш от брендито на татко — обвини го Гарик.

— Не е лошо.

Вдигна чашата и разгледа питието на светлината, отпи внимателно и го задържа в устата си, канейки се да го глътне. Брат му го гледаше със страхопочитание и Шон се опита да не примига, докато питието премина през гърлото му.

— Искаш ли да пийнеш?

Поклати глава, в този момент алкохолните изпарения попаднаха в носа на Шон и очите му се изпълниха със сълзи.

— Татко ще те убие! — отново каза Гарик.

— Седни — заповяда брат му с дрезгав глас от изпитото бренди. — Искам да направя план за времето, през което татко ще отсъствува.

Запъти се към креслото, но преди да стигне до него, промени решението си — асоциациите, които то будеше, бяха твърде болезнени. Вместо това отиде при канапето и седна на края му.

— Утре — Шон вдигна пръст — ще дезинфекцираме добитъка в участъка за вътрешна употреба. Казах на Зама да започне рано да извежда говедата — ти нали приготви дезинфекционните ями?

Кимна и Шон продължи:

— В събота — вдигна втори пръст, — ще запалим огнени прегради по ръба на билото на стръмния склон. Тревата там е дяволски суха. Взимаш една група и отиваш при водопада, а аз ще се спусна в долния край, при Фредерикс Клооф. В неделя… — каза Шон и спря. В неделя Ана…

— В неделя искам да отида на черква — бързо се обади Гарик.

— Отлично — съгласи се Шон. — Отиваш на черква.

— Ти ще дойдеш ли?

— Не.

Гарик впери поглед в леопардовите кожи на пода — не се опита да го убеждава, защото Ана щеше да бъде на службата. Може би след това, ако Шон не е там да я забавлява, той би могъл да я закара с файтона вкъщи. Унесе се в мечти и спря да слуша какво му говори.

На другия ден, когато Шон стигна до дезинфекционната яма, слънцето вече се бе вдигнало високо в небето. Подкара пред себе си едно изостанало стадо. Говедата минаха през дърветата и обградиха високата трева покрай широкото пространство стъпкана земя около дезинфекционната яма. Гарик бе започнал да прекарва добитъка през ямата и в сушилния краал в далечния край. Те стояха там мокри и нещастни, телата им бяха потъмнели от разтвора.

Шон подкара стадото през портата на краала, за да се влеят в морето от кафяви тела, които бяха вече там. Н’дути постави прътите, на портата на мястото им, за да задържи вътре добитъка.

— Привет, Nkosii.

— Привет, Н’дути. Днес ще имаме много работа!

— Да, много — съгласи се Н’дути. — Винаги има много работа.

Шон обиколи краала и завърза коня си под едно от дърветата, сетне отиде при дезинфекционната яма. Гарик стоеше на парапета, облегнал се на една от колоните, която поддържаше покрива.

— Здрасти, Гари, как върви?

— Отлично.

Шон се облегна на парапета до него. Ямата беше дълга шест метра и широка седем, нивото на дезинфекционната течност беше под повърхността на земята. Ямата беше заобиколена от ниска стена и покрита със сламено-катранен покрив, за да не може дъждът да разреди съдържанието й.

Говедарчетата подкарваха добитъка към ръба на ямата и всяко животно се спираше колебливо на края й.

— E’yary, E’yary — крещяха говедарчетата, като бутаха задниците на животните, за да ги накарат да скочат вътре. Ако някое упорствуваше, Зама се навеждаше през перилата на краала (кошара), хващаше опашката му и я хапеше.

Всяко говедо скачаше с високо вирнат нос и предни крака, събрани под гърдите му, потъваше цялото под маслената черна повърхност и излизаше на повърхността, като плуваше панически през ямата, докато копитата му стенеха на наклоненото й дъно в долния й край, така че да може да се прекачи в сушилния краал.

— Зама, не им позволявай да спират — извика Шон.

Зама му се ухили и захапа с големи бели зъби опашката на едно дърпащо се животно.

Волът беше тежък и като се пльосна, една пръска отхвърча на бузата на Шон, който се беше навел през парапета. Не си направи труд да я избърше и продължи да наблюдава.

— И ако на следващия пазар не продадем тези животни на най-висока цена, то това ще означава, че купувачите не знаят какво е добър добитък — каза той на Гари.

— Да бива си ги — съгласи се брат му.

— Бива си ги? Та това е най-угоеният добитък в района.

Шон се бе наканил да се поразпростре по темата, но изведнъж усети, че нещо го дразни — капка дезинфекционен разтвор изгаряше бузата му. Избърса я с пръст и го помириса — миризмата го удари силно в ноздрите. За момент се загледа тъпо в пръста си, а напръсканото място на бузата му гореше.