Галактическа болница - Уайт Джеймс. Страница 19

В едно забутано кътче на съзнанието си Конуей отбеляза, че докато на всички им нареждаха да се заловят с някакви задачи, то д-р Листър го умоляваха да се обади. Изведнъж чу, че някой го вика по име, и се обърна.

Беше д-р Манън. Като се приближи енергично към Уилямсън и Конуей, той каза:

— Виждам, че в момента сте свободни. Има една работа, която бих искал да свършите.

Той изчака Конуей да кимне с глава и заговори задъхано:

— Когато врязалият се кораб стигна до средата на Болницата — обясни Манън, — затвореното от предпазните врати пространство не се ограничи само с тунела, който той издълба при катастрофата. Този пропуск се дължи на разположението на вратите — в резултат се получи огромно дърво от вакуум, което се разпростря из болничната конструкция — за ствол му послужи тунелът, пробит от кораба, а за клони — прорязаните коридори, които започват от него. Някои от тези обезвъздушени коридори свързват отделения, които имат самостоятелни херметически прегради, и е твърде вероятно в тях да има оцелели същества. Естествено, сега няма нужда да се бърза със спасяването им, тъй като за известно време те могат спокойно да преживеят там, но възниква едно допълнително усложнение. Корабът е заседнал близо до най-невралгичното място да Болницата — сектора, в който са разположени болничните контролни механизми на инсталациите за изкуствена гравитация. В момента някъде в този сектор, изглежда, има оцеляло същество — може би пациент, служител или дори пилотът на катастрофиралия кораб, — което броди из помещенията и несъзнателно поврежда гравитационните контролни механизми. Ако това продължава, то може да направи огромни поразии из Болницата и дори да причини смъртни случаи сред формите на живот в отделенията с ниска гравитация.

Д-р Манън ги молеше да отидат там и да изведат това същество, преди то неволно да причини разруха в Болницата.

— Един ПХТЙ вече отиде — добави Манън, — но в космически костюм тези същества са твърде непохватни. Ето защо ви изпращам и вас двамата, за да ускорите нещата. Готови ли сте? Тогава действувайте!

Като пристегнаха върху космическите си костюми неутрализиращи гравитационни пакети, те излязоха близо до мястото на катастрофата и се спуснаха по външната обшивка на Болницата към широкия двадесет фута отвор, пробит в стената й от връхлетелия кораб. Пакетите осигуряваха висока степен на маневреност при условия на безтегловност, а по маршрута, който трябваше да изминат, те се нуждаеха именно от това. Носеха също въжета и магнитни скоби, а Уилямсън — само защото това, както каза той, бе част от установеното снаряжение на Монитора — носеше и револвер. И двамата имаха въздух за по три часа.

В началото напредваха без усилия. Корабът бе издълбал гладък тунел, който минаваше през прегради на отделения, подови настилки и на места дори през масивни механизми. Конуей оглеждаше внимателно коридорите, покрай които минаваха, но никъде нямаше и следа от живот. Попаднаха на зловещи останки от обитатели на планети с високо налягане, които биха се пръснали на парчета дори при нормалните атмосферни условия на Земята. Подложени внезапно на действието на мощния вакуум, унищожението им сигурно е било много по-ужасно. Малко по-нататък пред погледа им се разкри друга трагедия: една сестра от почти човешкия вид ГБГЖ — от онези червеникави, рунтави като мечета същества — лежеше обезглавена от затворила се херметическа врата, до която не бе успяла да се добере навреме. Неизвестно защо тази гледка го порази много по-силно от всичко друго, което бе видял през този ден.

Все повече „чуждоземни“ останки от катастрофиралия кораб — парчета от обшивката и скелета му — затрудняваха спускането им по тунела и от време на време се налагаше да си проправят път с ръце и крака.

Уилямсън вървеше напред, а на десетина ярда го следваше Конуей. Внезапно Мониторът изчезна от погледа му. По радиото, монтирано в костюма на Конуей, се разнесе вик на изненада, който рязко бе прекъснат от силен трясък. Конуей се бе хванал за една стърчаща греда и от ужас пръстите му инстинктивно се вкопчиха още по-здраво в нея. През ръкавиците си той изведнъж почувствува как гредата се залюля. Развалините от катастрофата се движеха! За миг го обзе паника, докато разбере, че най-силно бе разместването на отломъците назад, откъдето идваше, и отгоре, над главата му. Люлеенето спря след няколко минути, без руините наоколо да променят значително положението си. Едва тогава Конуей завърза здраво въжето си за гредата и се огледа за Монитора.

Полузатрупан от купчина развалини, със сгънати колене и ръце, кръстосани под главата му, Уилямсън лежеше с лице към пода на около двадесет фута по-долу. По едва доловимите хрипливи звуци в слушалките си Конуей разбра, че Мониторът е съобразил бързо да обвие с ръце главата си и така бе успял да запази невредимо защитното стъкло на шлема си. Това му беше спасило и живота. Дали обаче Уилямсън щеше да оцелее или не, зависеше от естеството на нараняванията му, а те на свой ред — от силата на притеглянето, което го бе повлякло надолу.

Постепенно причината за това разместване на руините му стана ясна — независимо от цялостното унищожаване на веригите в зоната на катастрофата решетката за изкуствена гравитация в един участък от пода продължаваше да действува. Конуей бе благодарен, че притеглянето действуваше само под прав ъгъл към повърхността на решетката, а тази част от пода бе леко наклонена. Ако бе хоризонтален, тогава и Мониторът, и Конуей щяха да пропаднат надолу, и то от височина, значително по-голяма от двадесет фута.

Като отпускаше внимателно спасителното въже, Конуей наближи свитото на кълбо тяло на Уилямсън. Когато навлезе в полето на действие на гравитационната решетка, пръстите му конвулсивно се впиха във въжето, но се поуспокои, като разбра, че силата му не бе повече от едно и половина g. Въпреки че трябваше да преодолява това притегляне, което го дърпаше надолу към Монитора, Конуей започна внимателно да се снишава, като местеше плътно една след друга ръцете си. Той, разбира се, можеше да използува и неутрализиращия пакет, който да противодействува на притеглянето, и спокойно да слезе долу при Монитора, но това можеше да се окаже рисковано. В случай че излезе от полето на действие на подовия участък, тогава пакетът щеше да го запрати отново нагоре, и то вероятно с фатални последици.

Мониторът бе все още в безсъзнание, когато Конуей се добра до него, и макар че той не бе убеден в това, тъй като Уилямсън бе облечен в космически костюм, той имаше съмнения за сложни счупвания на двете му ръце. Докато разчистваше нападалите върху безжизненото тяло отломъци, той изведнъж осъзна, че Уилямсън се нуждае от лечение, от неотложно лечение с всичките средства, с които разполагаше Болницата. Той едва сега се досети, че на Монитора му бяха слагали твърде много тонизиращи инжекции и че запасите му от сила сигурно бяха вече изчерпани. Когато дойдеше в съзнание, ако изобщо дойдеше, може би нямаше да е в състояние да преодолее сътресението.

VIII

Конуей тъкмо се канеше да се обади за помощ, когато един метален къс с остри ръбове прелетя покрай шлема му. Той се наведе и тъкмо навреме, за да избегне удара на друго парче, което се носеше към него. Едва тогава на десетина ярда от себе си той забеляза очертанията на някаква странна фигура в космически костюм, която здраво се бе оплела в една купчина от метални жици и късове. И това същество го замеряше!

Бомбардировката спря веднага щом другият видя, че Конуей го е забелязал. Воден от убеждението, че е открил неизвестния оцелял, чието безцелно бродене си правеше шеги със системата за изкуствена гравитация на Болницата, той забърза към него. Ала веднага забеляза, че съществото не бе в състояние изобщо да помръдне — то бе притиснато от два тежки метални блока, но като по чудо бе останало невредимо. С единствения си свободен израстък то правеше отчаяни опити да стигне задната част на костюма си. За миг Конуей се стъписа, но после забеляза радиопакета, завързан за гърба му, и измъкнатия входящ проводник. С помощта на лейкопласт отстрани повредата и начаса неизразителният глас на транслатора изпълни слушалките му.