Галактическа болница - Уайт Джеймс. Страница 41

Можеш ли да разделиш водата от една чаша, без да отлееш от нея в друг съд?

Ето защо болното същество ще е принудено да се връща още и още назад и в стремежа си да намери тази несъществуваща утроба ще трябва непрекъснато да се видоизменя и приспособява. То ще се върне далеч, много далеч в миналото, докато накрая намери онзи покой, за който е жадувало, и едва тогава неделимият му от тялото мозък ще може да се откъсне и ще се превърне в топлата, гъмжаща от едноклетъчни форми на живот вода, от която той първоначално е произлязъл.

Сега Конуей знаеше причината за бавното стопяване на безнадеждно болния ТСУУ. И дори нещо повече — бе убеден, че е открил начина за лечението му. Ако само можеше да се опре на предположението си, че заболяването на мозъка е по-динамичен процес при възрастните индивиди, отколкото при по-младите…

Конуей като насън отиде до комуникатора и се обади на O’Мара. Смътно видя, че Мърчисън и Приликла се приближиха, за да чуят какво говори. Той свърши и зачака отговора на O’Мара. Ала докато O’Мара вникна в смисъла на казаното от Конуей, минаха цели няколко минути.

— Това е изключително издържана теория, докторе — каза развълнувано О’Мара. — И дори нещо повече — мисля, че всичко е станало точно така и не е необходимо да го теоретизираме. Жалкото е, че това откритие не може да помогне с нищо на болния…

— Сега според мен — прекъсна го нетърпеливо Конуей — най-неотложен е проблемът с беглеца. Ако в най-скоро време не го заловим и обуздаем, ще има много жертви сред персонала и пациентите — ако не в другите, то поне в моя сектор. За съжаление, по технически причини вашата идея да го укротим с помощта на записа на родния му език до този момент не се оказа твърде резултатна…

— Най-меко казано — вметна O’Мара.

— Но… — продължи Конуей — ако ние малко видоизменим тази идея и накараме бащата да поговори успокояващо на беглеца, можем да разчитаме на успех. Следователно, ако първо излекуваме възрастния ТСУУ…

— Да го излекуваме ли? А вие какво, по дяволите, мислите, че правим през последните три седмици? — запита гневно О’Мара. Но като разбра, че Конуей нито се опитва да се шегува, нито пък се прави на глупак, а напротив, говори съвсем сериозно, О’Мара каза: — Говорете, докторе!

И Конуей продължи да говори. Когато свърши, от комуникатора се разнесе гръмка въздишка.

— Мисля, че сте намерили вярното решение. Независимо от рисковете, за които споменахте, трябва да опитаме тази възможност — каза разпалено О’Мара. Изведнъж тонът му стана делови: — Поемете грижата за нещата в сектора си, докторе. Вие най-добре знаете какво трябва да се направи. Можете да използувате залата за оздравяващи ГБЛЕ на петдесет и девето ниво — тя е близо да вашия сектор, а и бързо ще я опразним. Всички съоръжения, които са ви необходими, ще бъдат доставени там не по-късно от петнадесет минути. Ще можете да започнете, когато пожелаете, Конуей…

Преди да остави слушалката, Конуей чу гласа на O’Мара, който нареждаше на всички Монитори и на целия персонал в детския сектор да се поставят на разположение на д-р Конуей и д-р Приликла. Когато се обърна, той видя, че в камерата вече влизат облечени в зелена униформа Монитори.

VII

Трябваше по някакъв начин да принудят беглеца да влезе в залата ГБЛЕ, където бе поставен капан за него. Но преди всичко трябваше да го изкарат от басейна АФЖЛ. Дванадесет Монитори в тежки костюми се заеха с тази задача. Ругаейки, те го преследваха ожесточено, докато накрая го заградиха в едно такова място, единственият изход от което бе люкът към залата ГБЛЕ.

Облечени в защитни облекла, осигуряващи им достъп до всяко едно от отделенията, в които преследва нето можеше да ги отведе, Конуей, Приликла и друга група Монитори го причакаха навън в коридора. Сестра Мърчисън също бе изявила желание да тръгне с тях, за да види с очите си, както се бе изразила тя, как ще убият беглеца. На това Конуей бе отговорил ядосано, че нейната работа е да наблюдава тримата пациенти АФЖЛ, а не да се занимава с други неща.

Той не бе искал да се държи грубо с Мърчисън, но търпението му се беше изчерпало. Ако идеята, която така разпалено изложи пред O’Мара, не успееше, тогава безнадеждно болните ТСУУ щяха да станат двама вместо един, а и думите й „да види с очите си как ще убият беглеца“ звучаха чудовищно.

Беглецът отново промени вида си. Този път инстинктът за самосъхранение му подсказа облика на преследвачите и той се превърна в някакво подобие на човек. Сега той бягаше тромаво по коридора с омекнали крака, прикачени към тялото на най-невероятни места. А люспестата сивокафява кожа, която покриваше тялото му в басейна, се опъваше, сбръчкваше и отново се изглаждаше, приемайки розовия цвят на човешката плът и белотата на лекарската престилка. Конуей спокойно можеше да гледа което и да било извънземно същество, страдащо и от най-отвратителната болест, ала видът на беглеца, който, бягайки, се опитваше да се превърне в човек, го изпълни с погнуса.

Беглецът внезапно свърна по едно отклонение към коридора МТХК. Това изненада преследвачите и като се сблъскаха един в друг, те се скупчиха пред вътрешния люк на преходната камера. Съществата МТХК бяха трикраки и приличаха донякъде на щъркели. Те живееха в условия на ниска гравитация и формите на живот ГБГЖ, към които принадлежеше и Конуей, не можеха да се приспособяват бързо към тях. Но докато Конуей бавно се носеше из помещението, трениралите Монитори бързо стъпиха на крака. Беглецът отново се отправи към кислородния сектор.

Конуей трябваше да преживее няколко неприятни минути, но си помисли с облекчение, че ако беглецът бе изчезнал тук, сред непрогледната мъгла, която съществата МТХК наричаха атмосфера, те трудно щяха да го намерят. Ако това се бе случило на този етап от преследването… Конуей предпочиташе да не мисли за това.

Сега залата ГБЛЕ се намираше само на няколко минути път и младият ТСУУ бягаше право към нея. Той отново промени вида си в нещо ниско и тромаво, което се движеше на четири крайника. Тялото му като че ли се сви и смали, а на гърба му се появи нещо като коруба на костенурка. В този миг двама Монитори излязоха от една пресечка и крещейки и размахвайки ръце, го погнаха към коридора, който водеше към залата ГБЛЕ…

Но коридорът се оказа празен!

Конуей гневно изруга. Шестима Монитори трябваше да завардят коридора, за да му преградят пътя, но беглецът бе стигнал дотук толкова бързо, че те не бяха успели да застанат по местата си. Вероятно те все още се намираха в залата и разполагаха съоръженията. Сега беглецът щеше да се вмъкне при тях.

Но Конуей не бе предвидил бързите рефлекси на Приликла. Асистентът бе схванал положението едновременно с началника си. Дребничкият ЖЛНО се втурна по коридора, настигна беглеца и литна към тавана, за да го изпревари. Конуей се опита да предупреди Приликла, да му извика, че едно крехко ЖЛНО не може да спре същество, което сега се е превърнало в огромен и гъвкав брониран краб. Че това бе равно на самоубийство. Но за миг разбра какво си бе наумил неговият асистент.

В една ниша, на около тридесет фута пред беглеца, стоеше самоходна количка за носилки. Той видя как Приликла се спусна към нея, включи двигателя и я подкара. Приликла не беше храбър до безразсъдство, а просто съобразителен и бърз, което при създалите се обстоятелства бе много по-важно.

Количката излезе от нишата и рязко препречи пътя на беглеца. Разнесе се грохот, а от разбитите акумулатори се проточи жълт и черен дим. И преди вентилаторите да успеят да прочистят въздуха. Мониторите обкръжиха замаяния и почти вцепенен беглец и го отведоха в залата ГБЛЕ.

Малко по-късно до Конуей се приближи офицер Монитор. С кимване на глава той посочи към различните съоръжения и уреди, внесени в залата само преди няколко минути, а също и мъжете в зелена униформа, застанали плътно до стената с лице към центъра на просторното помещение, където на пода бавно се въртеше младият ТСУУ, търсейки пролука да избяга. Очевидно офицерът гореше от любопитство, но гласът му прозвуча преднамерено нехайно: