Галактическа болница - Уайт Джеймс. Страница 47

— Кажете на хората от спасителната група да си отварят очите на четири, но това естествено не означава да намаляват темпото. Всяка твар, която живее при пет g, обезателно притежава яки мускули, а понякога спасителите изпадат в паника.

— Разбирам — разтревожено каза Хенрикс и изключи. Конуей поднови разговора с Кърсед.

— Вие чухте какво каза лейтенантът — започна той спокойно. — Опитайте комбинации при високо налягане. И запомнете — на нас ни е нужна чиста атмосфера!

След дълго мълчание сестрата каза:

— Не възразявам. Само искам да ви кажа, че не обичам да си губя времето, дори когато със заповед ме принудят да правя това.

В продължение на няколко секунди Конуей отчаяно се бореше със себе си да не избухне, докато едно щракване в слушалките му подсказа, че гъсеницата ГБЛЕ бе прекъснала връзката. След това той изрече няколко думи и дори емоционалният филтър на транслатора не можеше да ги пречисти от вложената в тях ярост.

Но постепенно гневът на Конуей, породен от глупостта, суетата и наглостта на сестрата, започна да затихва. А може би Кърсед не беше и толкова глупава. Може би тя бе права в извода си за непрозрачността на атмосферата. И докъде щяха да стигнат с този извод?

Само до следващото противоречие.

Целият кораб беше пълен с противоречия, помисли си уморено Конуей. Нито формата, нито конструкцията на кораба подсказваха, че обитателите му живеят в условия на висока гравитация, и въпреки това гравитационните решетки бяха настроени на пет g. Цветовете, в които бяха боядисани помещенията, показваха, че тяхното зрение не се различаваше много от зрението на Конуей. Но според Кърсед за атмосфера като тяхната бе необходим радар, а не зрителни органи. И ако към всичко това прибавим и сложната плетеница на въздушната инсталация, както и яркооранжевия корпус…

За кой ли път Конуей безуспешно се мъчеше да сглоби една смислена картина от сведенията, с които разполагаше! Но може би, ако подходеше към проблема от друга гледна точка…

Внезапно той включи радиото си и каза:

— Лейтенант Хендрикс, моля ви, свържете ме с Болницата. Трябва да поговоря с O’Мара. И бих искал капитан Съмърфийлд, вие и сестра Кърсед да участвувате в този разговор. Мога ли да разчитам на връзка?

— Почакайте така една минутка — отговори Хендрикс.

Конуей слушаше как прекъсваният от звън, пукот и бръмчене глас на Хендрикс повика радиста на „Шелдън“, как радистът се свърза с Болницата и помоли Съмърфийлд да отиде до радиостанцията, и как се обади равният, безизразен, предаден от транслатора, глас на чуждопланетния оператор в Болницата. Преди обещаната минута суматохата заглъхна и познатият строг глас на O’Мара произнесе:

— Главният психолог слуша. Говорете.

Конуей съвсем накратко изложи положението на борда на пострадалия кораб, спомена за противоречията, на които са се натъкнали, и не скри, че операцията е в застой. След това продължи:

— Спасителната група напредва към центъра на кораба, защото най-вероятно там се намира пострадалото същество. Но не е изключено то да се е скрило и в някое странично помещение. Ето защо може да се наложи да претърсим целия кораб, докато го намерим. А това би отнело няколко дни. Ако пострадалият е все още жив, той сигурно се намира в много тежко състояние. Следователно не разполагаме с много време.

— И какво възнамерявате да правите, докторе?

— Как да ви кажа — отвърна уклончиво Конуей, — може би една по-обща картина на положението ще ни бъде от полза. Ако капитан Съмърфийлд например ни разкаже при какви обстоятелства е намерен корабът — за неговото положение и курс и за своите лични впечатления. Може би посоката на полета ще ни помогне да открием планетата, от която е стартирал? А това би разрешило…

— Боя се, че не, докторе — прозвуча гласът на Съмърфийлд. — Ние се опитахме да проследим пътя на кораба в обратна посока и установихме, че той е трябвало да мине през една полуоткъсната слънчева система. Ние открихме тази система преди повече от сто години и още тогава я отбелязахме като възможен обект за колонизация, което, както знаете, означава, че в нея липсва разумен живот. Няма цивилизация, която може само за сто години да измине пътя от нулата до космическите полети. Следователно корабът не е могъл да стартира оттам. Продължението на линията на курса напред водеше в пустошта — по-точно в междугалактическото пространство. Според мен катастрофата е предизвикала рязка промяна в курса и от това, в какво положение е бил намерен корабът, едва ли бихте узнали нещо.

— Няма как — ще се наложи да се откажем от тази идея — рече тъжно Конуей и продължи с малко по-уверен глас: — Но някъде в космоса се намира другата половина от кораба. Ако успеем да я намерим и ако на нея се намират все още телата на другите членове на екипажа, това би ни помогнало да разрешим всички проблеми. Признавам, че този път е доста обиколен, но съдейки по сегашното ни темпо, той може да се окаже най-бързият. Настоявам да започне търсенето на другата половина от кораба.

Конуей завърши и изчака да се разрази бурята. Капитан Съмърфийлд показа нагледно какво означава да имаш бързи реакции и пръв заговори:

— Това е невъзможно! Вие нямате представа какво искате! Ще се наложи да мобилизираме повече от двеста кораба — цялата флота на сектора, за да пребродят този участък за по-кратко време. И за какво ще е всичко това? За да намерите някакъв си мъртвец, да го анализирате и да лекувате друг астронавт, който по това време може да е също вече мъртвец. Знам, че за вас животът на всяко едно същество е най-важното материално съображение — продължи Съмърфийлд с малко по-спокоен тон, — но вашето искане граничи с безумието. Освен това аз нямам право не само да започна, но дори и да предложа подобна операция…

— Такова право има Болницата — намеси се грубо O’Мара. — Вие, докторе — обърна се той към Конуей, — си слагате главата в торбата. Ако търсенето се увенчае с успех и в резултат на това пострадалият астронавт бъде спасен, не мисля, че някой ще повдигне въпрос за цялата врява и разходите по търсенето. Напротив, Мониторите дори ще ви потупат по гърба, че сте ги насочили към нова, непозната цивилизация. Но ако астронавтът умре или ако е вече умрял, цялата отговорност, докторе, ще падне върху вас.

Ако си сложеше ръката на сърцето, Конуей не би могъл да каже, че е заинтересован повече от обичайното за спасението на пациента, но не и дотолкова, че да пожертвува кариерата си. Водеше го не само някакво гневно любопитство, но и смътното усещане, че противоречивите факти бяха само част от едно цяло, което включваше много повече от един катастрофирал кораб и неговия единствен пътник. Чуждопланетните същества не строяха кораби специално, за да объркват земните лекари,и очевидно тези противоречиви данни сигурно означаваха нещо.

За миг на Конуей му се стори, че е намерил отговора. Някъде дълбоко в съзнанието му се оформяше един мъгляв и все още неясен образ… заличен изцяло и окончателно от възбудения глас на Хендрикс, който се разнесе в слушалките му:

— Докторе, намерихме пострадалия!

Когато след няколко минути се присъедини към хората от спасителната група, Конуей установи, че те вече бяха монтирали временен люк. Хендрикс и останалите мъже разговаряха, допрели шлемовете си, без да използуват радио. Но най-приятната гледка за Конуей бе издутата мембрана на люка.

Вътре в помещението имаше налягане. Неочаквано Хендрикс включи радиото и каза:

— Влезте, докторе. Сега, когато го открихме, можем вече да отваряме вратата, а не да я режем. — Той посочи към мембраната и добави. — Налягането в помещението е около дванадесет фунта.

Това не беше чак толкова много, помисли си Конуей, особено като се имаше предвид, че нормалното притегляне за пострадалия е пет g, а на подобна убийствена гравитация съответствуваше и огромно налягане. Той се надяваше, че въздухът в помещението е достатъчен, за да поддържа живота на пациента. Помисли си, че след катастрофата отнякъде бавно изтича въздух. Но може би вътрешното налягане на съществото ще успее да компенсира спадането на външното налягане.