Погребете сърцето ми в Ундид Ний - Браун Ди. Страница 7

Много време мина след този ден — 12 септември 1861 г., преди отношенията между белите и навахите да станат отново приятелски.

Междувременно, една армия сиви куртки на Конфедерацията навлезе в Ню Мексико и води големи сражения със сините куртки по Рио Гранде. Кит Карсън, Хвърляча на ласо, беше военачалник на сините куртки. Повечето навахи имаха доверие в Хвърляча на ласо Карсън, който винаги бе говорил открито с индианците, и се надяваха да сключат мир с него, след като приключи със сивите куртки.

През пролетта на 1862 г. обаче от запад в Ню Мексико навлязоха още много сини куртки. Наричаха ги Калифорнийската колона. Техният генерал Джеймс Карлтън носеше звезди на раменете си и беше по-могъщ от Орловия вожд Карсън. Калифорнийците се разположиха в долината на Рио Гранде, но нямаха какво да правят, тъй като всички сиви куртки бяха избягали в Тексас.

Навахите скоро почувствуваха големия глад на Звездния вожд Карлтън за земята им и за богатствата, която тя вероятно криеше. „Царско място — я наричаше той, — великолепни пасища, пълни с полезни изкопаеми.“ Тъй като командуваше много войници, които нямаха какво да правят, освен да маршируват по плаца и да дрънкат с оръжието си, Карлтън започна да се оглежда за индианци, с които да се бие. „Навахите — каза той — са вълци, които бродят по планините и трябва да бъдат усмирени.“

Карлтън насочи вниманието си първо към апачите мескалероси, които бяха по-малко от хиляда души и живееха разпръснати на малки групи между Рио Гранде и Пекос. Планът му беше да убие или плени всички мескалероси и после да затвори останалите живи в един негоден за нищо резерват край Пекос. Това щеше да освободи богатата долина на Рио Гранде за налагане на поземлени права и заселване с американски граждани. През септември 1862 г. той издаде следната заповед:

„Да не се провеждат нито съвети, нито преговори с индианците. Мъжете да бъдат убивани, когато и където бъдат открити. Жените и децата да се вземат в плен, естествено, не трябва да се убиват.“

Но това не бе начинът, по който Кит Карсън се отнасяше с индианците. Много от тях той смяташе за свои приятели още от времето, когато беше търговец. Карсън изпрати войниците си в планините, но в същото време се свърза с водачите на мескалеросите. Към края на есента той уреди посещение на петима вождове в Санта Фе за преговори с генерал Карлтън. Докато пътуваха към Санта Фе, двама от вождовете и придружаващите ги срещнаха отряд войници под командуването на бившия кръчмар Джеймс (Пади) Грейдън. Той се престори на голям приятел на мескалеросите и им даде брашно и говеждо месо за дългото им пътуване. Малко по-късно разузнавателният отряд на Грейдън ги срещна отново при Галина Спрингс. Не се знае какво точно е станало там, защото някой от индианците не останал жив. Един бял военен командир, майор Артър Морисън, докладва накратко: „Капитан Грейдън е водил преговорите по доста странен начин… и доколкото разбрах, той е измамил тези индианци — отишъл е направо в бивака им и им е дал алкохол, след което ги е застрелял. Те, естествено, са сметнали, че идва с добри намерения, след като им бил дал брашно, говеждо и други провизии.“

Другите трима вождове — Кадет, Чато и Естреля, достигнаха Санта Фе и увериха генерал Карлтън, че техният народ живее в мир с белите и иска само да бъде оставен на мира в планините му.

„Вие сте по-силни от нас — каза Кадет. — Ние се бихме срещу вас, докато имахме пушки и барут, но оръжията ви са по-добри от нашите. Ако имаме такива оръжия и сме на свобода, ще се борим срещу вас отново. Но сме изтощени, духът ни е прекършен. Нямаме провизии, нямаме с какво да живеем. Войските ви са навсякъде. Нашите извори и кладенци или се намират в ръцете ви, или се наблюдават от вашите младежи. Вие отнехте нашето последно и най-добро укрепление и ние сме обезсърчени. Правете с нас каквото искате, но не забравяйте, че сме мъже и воини.“

Карлтън заяви високомерно, че мескалеросите могат да постигнат мир само ако оставят земите си и отидат в Боске Редондо резервата, приготвен за тях на Пекос. Там те ще бъдат затворени и охранявани от войниците на новия военен пост, форт Съмнър.

Тъй като бяха много по-малобройни от войниците и нямаше как да защитават жените и децата си, вождовете на мескалеросите се довериха на добрата воля на Хвърляча на ласо Карсън, подчиняха се на условията на генерал Карлтън и поведоха своя народ към Боске Редондо в неволя.

Навахите наблюдаваха с известна тревога бързата и безмилостна разправа на генерал Карлтън с братовчедите им апачите мескалероси. През декември осемнадесет вождове рикос — включително Делгадито и Барбонсито, без Мануелито — отидоха в Санта Фе, за да се срещнат с генерала. Те му казаха, че представляват мирните навахски скотовъдци и земеделци, които не искат воина. Това бе първата им среща със Звездния вожд Карлтън. Той имаше космато лице, пламтящи очи и уста на вечно сърдят човек. Той не се усмихна, когато заяви на Делгадито и на другите вождове: „Няма да имате мир, докато не дадете други гаранции освен думата си, че ще спазвате мира. Идете си вкъщи и кажете това на народа си. Аз нямам вяра в обещанията ви.“

През пролетта на 1863 г. повечето мескалероси или бяха избягали в Мексико, или се намираха затворени в Боске Редондо. През април Карлтън отиде във форт Уипгейт „за да събере, преди тревата да е пораснала достатъчно за паша, информация с оглед военни действия срещу навахите“. Той уреди среща с Делгадито и Барбонспто близо до Куберо и заяви на вождовете, че единственият начин да докажат мирните си намерения е да изведат народа си от неговата територия и да го присъединят към „доволните“ мескалероси в Боске Редондо. На това Барбонсито отговори: „Аз няма да отида в Боске. Никога няма да напусна страната си, дори да бъда убит заради това.“

На 23 юни Карлтън определи последен срок за изселването на навахите в Боске Редондо. „Свържете се отново с Делгадито и Барбонсито — заповяда той на командващия форт Уингейт офицер — и повторете това, което им бях казал. Кажете им, че ще съжаляват много, ако откажат да дойдат… Кажете им, че разполагат с времето до двайсети юли тази година, за да се подчинят — те и всички, които принадлежат към тяхната малка партия, и че след тази дата към всеки срещнат навах ще се отнасяме като към враг. След този ден вратата, отворена сега, ще се затвори.“

Двадесети юли дойде и си отиде, но нито един навах не се предаде доброволно.

Междувременно Карлтън заповяда на Кит Карсън да преведе войските си от земите на мескалеросите до форт Уингейт и да се приготви за война с навахите. Карсън прояви нежелание — той се оплака, че се е записал доброволец, за да се бие срещу войниците на Конфедерацията, а не срещу индианците и изпрати на Карлтън писмо с оставката си.

Кит Карсън обичаше индианците. В миналото той бе живял с тях в продължение на месеци, без да среща бял човек. Имаше дете от арапахска жена и бе живял известно време с индианка от шайените. Но след като се ожени за Хосефа, дъщерята на дон Франциско Харампльо от Таос, Карсън тръгна по други пътища, забогатя и се сдоби със земя за ранчо. Той откри, че по върховете в Ню Мексико има място дори и за един груб, суеверен, неграмотен планинец. Той се научи да чете и пише няколко думи и въпреки че беше висок само пет фута 12 и шест инча 13, името му достигна небето. Макар и прочут, Хвърляча на ласо никога не успя да преодолее благоговението си пред хората от върховете, добре облечени и гладко говорещи. А през 1863 г. в Ню Мексико най-издигнат сред тях бе Звездния вожд Карлтън. Така през лятото на същата година Карсън оттегли оставката си и отиде въз форт Уингейт, за да се бие срещу индианците. Преди края на кампанията докладите му до Карлтън вече отразяваха точките на Манифест дестъни, скъпи на грубия човек, който му беше началник.