Мусон - Смит Уилбур. Страница 17

— Слушам — съгласи се Нед. — Много хубаво корабче си имате, обаче носът гази дълбоко, а платната приличат на прани гащи на простор.

— Ами, ще трябва да се заемеш с това, нали Нед? — отвърна Хал.

Нед кимна мрачно:

— Слушам, капитане, ще се заема!

Независимо от пътните условия, Аболи бе успял да пристигне навреме от Лондон с каретата и сега седеше на капрата. Хал разпореди на Дениъл да започнат товаренето на мунициите и да свалят бъчвите с вода на кея, за да разпределят отново товара. После извика момчетата и тръгна към каретата. Гай послушно последва баща си даже с известно облекчение.

Том и Дориан обаче, минаха по сходнята 28 след много бутане и бавене. Сбогуваха се продължително с новите си приятели сред екипажа.

— Хайде, идвайте и двамата! — подвикна им Хал. — Утре можете да се върнете и да помогнете на Големия Дениъл с товаренето. — Щом се покатериха на капрата до Аболи, Хал каза: — Закарай ни в Хай Уийлд, Аболи!

Малко по-късно, когато каретата мина през портала на имението, Том погледна напред и съзря самотен ездач да пресича бърдото в тръст, с намерение да ги срещне в подножието на хълма. Нямаше как де се сбърка високата му фигура цяла в черно, на гърба на черен жребец, идващ откъм калаените мини в Рашуолд. В същия миг и Дориан видя Черния Били и се примъкна до Том, сякаш търсеше закрила, но никой от двамата не продума.

Уилям насочи жребеца към оградата. Кон и ездач полетяха плавно над нея, черното наметало литна отзад и те се приземиха с елегантна лекота. После завиха към екипажа.

Уилям не обърна внимание на Аболи и двамата си братя. Отиде право към прозорчето на каретата.

— Добра среща, татко! — поздрави той. — Добре дошъл в къщи! Много ни липсваше. — Хал се надвеси от прозорчето, светнал от удоволствие и двамата потънаха в оживен разговор. Уилям даваше отчет за всичко случило се докато ги нямаше, като наблягаше върху работите в мините и прибирането на реколтата.

Наближаваха последния хълм преди голямата къща, когато Уилям възкликна с неприязън:

— А, забравих да ти кажа. Гостите ти от Брайтън са тук. Чакат те от два дни.

— Гости ли? — попита объркан Хал.

Уилям посочи с бича към фигурите в далечината. На поляната се виждаше огромен, солиден джентълмен с по една жена от всяка страна и две момиченца в ярки престилки, които вече се надпреварваха да посрещнат каретата, пискайки от радост.

— Момичета! — възмути се Дориан. — Малки момиченца!

— Има и едно голямо. — Острият поглед на Том веднага бе уловил по-слабата от двете жени. — И много красиво при това.

— Опичай си ума, Клебе! — предупреди го Аболи. — Последната здравата те накисна. — Но Том приличаше на гонче по прясна следа.

— Кои са тези хора, дяволите да ги вземат? — раздразнено попита Хал. Той беше потънал в грижи около подготовката на далечно плаване и хич не му беше времето да посреща неканени гости в Хай Уийлд.

— Някой си мастър Бийти и цялото му домочадие — отвърна Уилям. — Казаха, че ги очакваш, татко. Но ако не е така, ей сега ще им кажа да си събират багажа.

— Дяволите да ме вземат! — възкликна Хал. — Бях забравил. Те ще плават с нас до Бомбай. Бийти е новият главен счетоводител на кантората там. Но Чайлдс и дума не спомена, че мъкне и цялото племе със себе си. Това е нечувано. Четири жени! Къде ще ги настаня? Бог да ми е на помощ!

Хал успя да овладее негодуванието си, когато слезе от каретата, за да поздрави семейството.

— Мастър Бийти, Ваш слуга съм, сър. Лорд Чайлдс разправя само хубави работи за Вас. Надявам се, че сте пътували добре до Девън?

Всъщност, той бе разчитал, че пасажерите му ще си намерят квартира в Плимут, вместо да идват в Хай Уийлд, но си наложи приветлива маска и тръгна да се ръкува със съпругата. Мисис Бийти беше пищна колкото съпруга си, с когото споделяше трапеза от двадесет години. Лицето й бе кръгло и румено като детска топка. Тя дари Хал със слонски реверанс.

— Очарован съм, мадам — галантно я увери Хал.

Тя се закиска, докато й целуваше ръка.

— Мога ли да Ви представя най-голямата си дъщеря, Керълайн? — Известно й беше, че освен един от най-богатите мъже в околията и едър земевладелец, сър Хенри Кортни бе и вдовец. Керълайн беше почти на шестнадесет и много красива. Разликата не беше повече от двадесет и пет години, бързо пресметна тя. Всички ще участват в това така дълго пътешествие. Достатъчно дълго, за да узреят нови приятелства и някои блянове да се превърнат в истина.

Хал се поклони на момичето, което направи красив реверанс, но не си даде труд да й целуне ръка. Приближи бързо до момиченцата, които подскачаха и цвърчаха наоколо като врабчета.

— А кои са тия две млади и прекрасни госпожици? — попита той с топъл бащински глас.

— Аз съм Агнес!

— А аз Сара!

Докато се изкачат по стълбите и влязат през главния вход на Хай Уийлд, Хал вече имаше по едно момиченце закачено на всяка ръка. И двете бъбреха и подскачаха, като се мъчеха да привлекат вниманието му.

— Винаги е искал да има дъщеря — тихо промълви Аболи с благ поглед, — а има цялата тая палава сган.

— Това са само момичета — горделиво съобщи Дориан.

Том нищо не каза. Не бе продумал от момента, в който приближи Керълайн и запечата в съзнанието си всяка нейна черта. От този момент ходеше като ударен.

Керълайн изкачваше стълбата рамо до рамо с Гай. Най-горе спря и се обърна назад. Очите й срещнаха погледа на Том.

Беше най-красивото същество, което можеше да си представи. Висока колкото Гай, но с тесни рамене, а кръстът — гъвкав като фиданка. Под разветите фусти и поли се подаваха малки крачета. Кожата на голите ръце, под буфан ръкавите, беше гладка и нежна. Прическата й представляваше кула от къдрици и панделки. Лицето беше изтънчено, с пълни розови устни и огромни виолетови очи.

Погледна през Том без израз, без усмивка, сякаш не го виждаше. После се извърна и последва близките си в къщата. Без да разбере, Том бе затаил дъх и сега шумно издиша.

Аболи поклати глава. Нищо не бе убягнало от погледа му. Предстои дълго пътуване, помисли си той. И опасно.

11.

„Серафим“ остана привързан успоредно на кея в продължение на шест денонощия. Въпреки непрестанните подканвания на Нед Тайлър и Големия Дениъл, толкова бяха необходими на майсторите, за да приключат довършителните работи по кораба. Щом бе залепен и последният орнамент, щом последният клин бе вбит на мястото си, той ги натовари в пощенската кола и ги изпрати в корабостроителницата. До това време товарът, провизиите и мунициите бяха свалени на кея и пренатоварени, като Хал седеше в една от големите спасителни лодки, по средата на залива и следеше наклона на осовата линия. Едуард Андерсън от „Йомен“ доказа своята лоялност, като изпрати собствения си екипаж да помага.

Междувременно Нед бе върнал всички платна в работилниците. Прегледал бе шевовете им бод по бод и поиска да се преушият. След това под личното му наблюдение, всяко платно влезе в определения му брезентов чувал, който беше надписан и прибран.

Като приключи с платната, Нед се зае с такелажа 29 и резервните реи. Прибра ги на борда преди основния товар. Том ходеше непрекъснато подире му и се стараеше да не пропусне и една дума от моряшкото знание.

Хал лично отпиваше чаша от всяка качвана на борда бъчва, за да се убеди, че водата става за пиене. Накара да отварят всяко трето каче с осолени продукти и поиска от бордовия лекар, доктор Рейнолдс, да проверява дали месото е годно, дали брашното и сухарите са от първо качество. Всички знаеха, че преди да стигнат Добра Надежда, водата ще зеленяса, а сухарите ще се натрошат и напълнят с гъгрица, но Хал искаше да тръгнат начисто и хората не пропуснаха да забележат грижите му. Малко капитани постъпват така, шушукаха си те.

Дениъл и неговите оръдейници провериха барута, за да се убедят, че в сандъчетата не е проникнала влага. После почистиха сто и петдесетте мускета и се увериха, че ударниците им дават сигурни искри. Палубните оръдия бяха демонтирани и лафетите смазани. На тяхната подвижност се разчиташе, когато приближи вражи кораб. Тогава те можеха да променят прицела си и да засипят палубите му с картеч. Ковачът и помощниците му наточиха брадвите и сабите, след което ги подредиха в сандъци, готови за употреба.